Да си жена не е никак лесно. Първо, ти си единственият бозайник на света, който носи чорапогащник, прашки, кожен клин, чоукър и обувки на висок ток.
Второ, миеш я, парфюмираш я, купуваш ѝ дантелено бельо, депилаторен крем, раждаш оттам, създаваш живот и накрая мъжете я наричат пренебрежително „п*тка“. Има далеч по-отвратителни неща, които носят много по-нежни имена. Например фекалии. Ми, че то звучи като цвете. “Госпожо, честит 24 май. Откъснах ви тези фекалии. “Или “Гиче, фекалиите ми тази година станаха много красиви. Адски отварят хола.”
Трети недостатък да си жена: като паркираш, отзад ти свирят. Ама това, мъжете, понякога сте страшни свине! Голямо бързане, голямо нервничене, голямо натискане на клаксона! Все едно тези 40 минути ще ви оправят живота! Да не говорим, че понякога успявам да паркирам и за 35.
Позволиш ли си волности, еле па от сексуално естество, веднага ти лепват етикет. Вижте сега. Ако правя секс с много мъже за пари, можете да ме наричате курва. Аз обаче спя с много мъже напълно безплатно, с нестопанска цел, съответно съм НПО – неправителствена организация. Разбирате ли разликата? Като почна да ви искам членски внос, тогава ще ме обиждате.
Разкрепостена съм от дете. Татко беше доста разсеян – колко нетипично за един мъж – и вместо да сложи ПИН КОД на порно каналите, заключи абсолютно всички детски програми. Разбрах какво е Cartoon Network едва когато навърших 18. Връстниците ми израснаха със Снежанка, Бамби и Дора Изследователката, а аз – с Джена Джеймисън, Саша Грей и Рон Джереми. В училище това ми създаваше проблеми. За Хелоуин, госпожата ни помоли да се облечем като любимите ни герои и аз се появих чисто гола. Всички бяха шокирани: „Ъъъ, да си забравила нещо важно вкъщи?“„Да, двама негри, обаче не успях да ги побера в раницата.“ Класната няколко пъти звъня на татко да го предупреди, но той нали си е разсеян – колко нетипично за един мъж – все пропускаше да ѝ върне обаждането.
Била съм с всякакви типове. Даже и с джудже. Никога обаче не съм си позволявала да му се подигравам и да го карам да се чувствам некомфортно. Напротив, бях много деликатна с Фродо. Казваше се Камен, но повече му отиваше Фродо. Колко го молих да ме запознае с Гандалф и заедно да изхвърлим пръстена в Мордор, обаче отказваше. „Не е смешно“, сърдеше се той. „Естествено, че не е – съгласявах се аз. – Ако не изхвърлим пръстена, Саруман ще завладее Средната земя и с ерата на човеците е свършено.“
Сексът с Фродо също куцаше. Клякам аз да му правя свирка и… погледите ни се срещат. Викам му: „Чакай, че имаш гурел, ще го махна.“ Пробваме 69 и пак засечка – аз си го обслужвам професионално, той ми чисти пъпа от боклуци. Не стига, завалийката, бе, не стига.
Понякога се сещам с тъга и за Васко. Никъде другаде в природата не съм срещала такъв баланс, такава равнопоставеност между добро и зло. Васенцето беше плешив, с тяло на опосум и пенис на костенурка, но, от друга страна, баща му притежаваше строителна фирма. Както виждате, силите бяха перфектно изравнени. Васко обожаваше игрите в леглото. Най-любима му беше „Доверие“. Затварям си аз очите, той нещо се мъчи, пъшка, накрая ми казва: „Вкарах го.“ Аз присвивам вежди, размърдвам се, опитвам се да разбера дали е искрен и отговарям: „Вярвам ти. Тялото ми казва „не, не си го вкарал“, но сърцето, смята, че си.“
С Васко се разделихме, защото семейството му не одобряваше нашата връзка. Под семейство имам предвид жена му и двете им деца.
Имах и едно гадженце Магдален, голям наркоман. Връзката ни ми излезе през носа. Отиваме на клуб и вместо като нормална двойка да обсъждаме анцузите на другите хора, тоя постоянно висеше в тоалетната. Голямо уриниране. Пък не е като да пиеше много течности. Веднъж отидох да го проверя и го хванах да излиза с друг мъж от кенефа. Гледа ме тъпо и подсмърча. Ма яко подсмърча. Викам “Аа, не, само няма да ми се разстройваш. Ако някой трябва да е разстроен, това съм аз.”
Последно бях с Росен. Роската имаше остра амнезия, затова от Бюрото по труда му бяха намерили работа, на която няма да застрашава своите колеги – оператор на кран. В склад със силно запалими вещества. В близост до детска градина. Роската беше голям сладур, но много обичах да се шегувам с амнезията му. Оправя ме той на задна и изведнъж се сепва: „Ама какво става, коя сте вие?“ „Е как коя, бе, Роска? Сестра ти. Не се притеснявай, нашите няма да ни хванат. Нали ги убихме с лопатата.“ Друг път съм седнала на лицето му, ближе си ме, но в един момент спира и деликатно се прокашля: “Извинявайте, келнер, но на този калмар му липсва малко сол.“
Сега съм се кротнала. Идеалният мъж стои зад ъгъла и ме чака. Нямам предвид, че е изнасилвач, просто такъв е изразът. Хубавите неща изискват време: прическа, ноктопластика, голямата любов. Нужно е само търпение.