Виктория Тинтерова

За Натали Трифонова и един малък дечко…Цветанчо

Публикувано

Натали на времето на Бтв разказва за една ледена работа в Китай. Вика:
– … В едно градче в Китай, …..викаме му „градче“, въпреки, че ТО е с 5 млн. жители….

Ми защо бе, Натали, му викате тогава градче?
Туй като в Хановер, няма гусин и госпожа, ще им викаме както си искаме! Един път – госпожа, един път господин, даже най-неутрално – дете. За да е още по-любезно – мило дете.

Веднъж цветанцветанов отишъл да разгледа Хановер.

– Либе кинд – му казали – добре дошъл!
– Ама аз не съм кинд – вика цветанцветанов, след като се посъветвал с един разговорник, понеже не обичал твърде езиците, освен език в масло и език по селски – Аз съм цветанцветанов!
– Гуд, гуд, айне доказателствен?
– Имам доказателствен, е снощи участвах в Панорама и водещият ми викаше цветанцветанов, а аз ръкомахах ли ръкомах. Начи съм Аз! Много обичам да ръкомахам, по това се различавам от другите. Ръкомахам, соча с пръсти, свивам си дланите, правя къщички с ръцете – това наричам Цецовизмова комуникация. Специалистите ми казаха – като не можете да говорите, гусин цветанцветанов, поне ръкомахайте красиво. И аз ръкомахам красиво и говоря, щото мога и да говоря, тези специалисти ги напъдих вдън гори Тилилейски, но защото говоря, ще ръкомахам, докато герб е жив и здрав и корав, като юмруци ще преборим Елена! – и си сви ръката в юмрук. Първо лявата, после дясната.

– О, аба натюрлих, вий сте! – засмели се весело хановерчани.
– Натюрлих, я! – засмял се и той.

И направил сърце с ръцете си.
Така, с универсалният език на ръцете, изучен и усвоен идеално, цветанцветанов се почувствал готов да посрещне и най-голямото предизвикателство без проблеми – и среща с индианци или въоръжени до зъби зулуси, с извънземни с бластери, които сеят смърт и дори с конгрес на бесепе!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *