Яяя......

Имам въшки – партийни въшки!

Публикувано

…да се изкажа и аз по темата за прословутите въшки и имат ле те почва у нас, сега, преди време и за въшливите партизански години.

Аз партизанка не съм била и славабогу, щото, ако бях и ме засърбеше…щях да ги издам всички въшлясали партизани на спретнатите германци, да отупат въшките от комунистите…и да светне тая въшлива държава. Кат ено ХЕИ щях да бъда…без да взема и лев за туй международно благо.  Обаче, нямала съм тоз късмет…

Родих се 70-та година и ме пратиха на детска градина след 3 години. Почти цялата група беше въшлясала, само аз и още три-четири деца нямахме въшки. Това е 1973-74-а година. Нямам спомен от тогава, но майка ми е разказвала, как са събрали родителите и са им казали първо от местната централа на БКП-то и после от ОДЗ-то, че въшките ходят само по чисто. Както искате, така го разбирайте… А, майка тогава е била само на 26 години с първо дете – аз, което не е въшлясало, щото е мръсно по подразбиране. Представяте ли си! А тя винаги е била изпълнителна.

Подстригваше моята и на сестра ми косите късо, защото ставаше за работа в 3 сутринта и нямаше как да ни плете плитки, колкото и да ѝ се искало да бъдем дългокоски…а майка е имала коса до кръста.
Лепеше ни със скоч по една панделка за рождените дни на главата, да не се чувстваме плешиви и така. Тя никога не ме провери мен за въшки, даже не ме намаза с –  газ, маз и оцет, защото знаеше, че не съм въшлива. Превантивно бях остригана, а въшките ги носеха момиченцата с плитките, от комплекс Толбухин – Лазур сега…всички въшки се носеха от толбухенските колиби.

Партията казваше, че въшка на мръсно не ходи, но мама не вярваше много на Партията и беше изпълнителна и ни стрижеше – мен и сестра ми, като мартенски магарета. То ние тогава сме си и родени и двете
Сестра ми, май веднъж въшляса в детската градина, ама не съм сигурна, че е била толкова чиста

Минаваме напред във времето – 1985-86-а година есента, преди училище, трябва да съберем реколтата от грозде – бригада в Грозден с преспиване. Всички сме в автобуса и един по един слизаме да на проверява некъв апселютен идеот ЗКПЧ-е за въшки.
Слизаш, проверява те и се качваш в автобуса. Слизам аз, ама бях си направила сребърни кичури с бронз за печка в косата. Рови той в главата ми и не казва да се кача в автобуса, а ме отделя, като прокажена отстрани….още тогава трябваше да го набия, ама директно щяха да ме изключат от училище.
А съучениците ми гледат от автобуса и се подиграват – „въшливите, въшливитеее…
Да, за мен въшките винаги са били следствие от лоша хигиена, въпреки партийната пропаганда.

Отивам до един мъж/учител на по-големите и му казвам – „Моля те, прегледай ме! Аз нямам въшки! Намазала съм си косата с бронз, а ме отделят, като въшлива (и няма да отида на бригада…плача, препадам!)“
Барна ми само кичурите с бронз и ме попита – „Боли ли те?“
Казвам – „Не, що да ме боли??“
– Ай бегай сега в автобуса, че заради теб и лекар трябва да викаме

Не лекар – целият кожновенерически бургаски диспансер трябваше да се изнесе по време на ученическите бригади там и после проверката за въшки, щеше да им бъде най-малкото зло…

Златина Славова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *