Откакто майка ми доби интернет, то нещата много ескалираха в личностното ѝ развитие. Казват – каквото си научил до 7 годишна възраст, туй то! Не е вярно. И не е вярно на квадрат.
Майка ми е даскал. Вече как няколко години не даскалува, но такова нещо като „бивш даскал“ има само в приказките.
Традиционализъм във възпитанието и образованието, съчетан с много свободно време и съпруг, който само се чуди как да ти съсипе доброто настроение води до нечувана агресия, тя пък върху канапе от злостни, но иначе перфектно конструирани забележки и сос от граматически, правописни и пунктуационни засечки…гъст сос – може да си го мажеш на филийки.
Започвам с това, че още от годините, в които тя организираше всякакви училищни мероприятия – тръгвайки от манифестации и стигайки до детски тържества, сватби, струванета и бар мицви, за нея винаги всичко е опирало до добре написания сценарий. За целта денонощно пишеше. У нас има количество от изписани тетрадки, пред които Ватиканския архив би изглеждал като регионална библиотека след едноседмичен банкет на термити и мишки. Не стига това, ами преди ерата „Ванко ми прекара интернет“, ползваше заемки от списания като „Жената днес“, „Огоньок“, прастари броеве на „Паралели“ от ’70-те, „Бурда“, „Лада“ и изрезки от вестник „Народна младеж“ със статии още от Вълко Червенков. Има антиквариати, на които биха им изтекли водите, ако надзърнат в раклата от пра-баба ми натъпкана с тези реликви. Раклата пък трябва да е направа на Уста Кольо Фичето отпреди периода с мостовете му. За нея друг път.
Всеки майчин сценарий има 1/3 идеална част:
1. майка ми
2. извадки или цитати от гореспоменатите
3. каквото е надрънкал баща ми
Трета точка е прословутата мерудия на всяка манджа. Него пък и сега още го карат да пише надгробни слова, когато някой се спомине из Невша. При четене на реч писана от баща ми съм виждал да се тръшкат от рев над ковчега на някоя стогодишна баба, която заради кривотията си и упоритостта да живее, хем е чакана отдавна да свърши и на никой не му е чак толкова тъжно от загубата, хем изведнъж сякаш изпращат дългогодишен севернокорейски лидер. Присъствал съм и когато се сцепват от смях на изпращането на някой съселянин, та чак неудобно се получава кикотенето да се чува отвъд границите на селото.
Но и за това друг път…
Ако да речем, невшенските пенсионери ще правят някаква вечеринка или ще посрещат първа пролет, втора зима или е дошъл някакъв изостанал от модерните напоследък световни дни на нещо си празник, лаптопът се отваря ритуално и с предварително измити с антибактериален сапун ръце, стартира се Гугъл и в търсачката се пише „Сценарий за…“
Хиляда пъти съм ѝ обяснявал, че търсейки нещо чрез браузъра, не е нужно да започва с главна буква, щото на Гугъл му е все тая и дори сам ще ѝ предложи съвпадения, ако и на староперсийски да го пише, пък ако ще да редува главни и малки букви, но тя ме отрязва с непоклатимото – “ Да, да – тез дето ги следят тия работи, да решат, че съм проста! Има си правила!“
Добрееее, пиши си там както знаеш.
Тръгнала сега да си търси идеи за нещо, което местния пенсионерски клуб ще чества чак август месец, но няма да оставяме нещата за април, я! Пише в учтива форма на Гугъл какво ѝ трябва и потъва в някакъв форум, в който форум дори администраторът му не е влизал от 2008-а.
В другата стая аз тъкмо се карам с баща ми за количеството сирене необходимо за перфектната баница, когато тя, с нетърпящ възражение тон на учител по химия набарал един от подопечните си да бърка формулата на водата с тази на ракията, ме вика и след като аз кацвам над лявото ѝ рамо ми сочи някакъв коментар във форума и само дето не квичи от възмущение:
– Погледни, погледни! Тая дето го е писала това се представя за учителка, а само виж колко е неграмотна – „каде“, „отпреде“, „незнам“, пък ако има една запетайка на място в тоя текст, то аз съм дъбов паркет! (какви сравнения съм научил от майка си, просто ви е бедна фантастиката!)
И нали можело да се открие там по айпад адреса, кой го е писал това?
– Моля те, намери ми я тая да ѝ пусна един имейл да се гръмне веднага! Как ще се представяш за учителка ма, патко такава! Оооо, искам да ми я намериш тая! Давам ти срок до утре, после аз се хващам да я търся и ще стане страшно!
Иначе, иначе в профила си, знаете ли каква средностатистическа домакиня го играе – котенца, цветенца, кара ме да ѝ търся сладурски картички-гифчета за рождени и имени дни… Ама да не дава Господ да объркаш пълен с непълен член някъде и тя да го види – майкоооооу…демек самата тя.
Отдавна съм я блокирал, тъй като след всяко триене на поканата ѝ за приятелство, тя твърдеше, че аха да пусне моите дрехи за пране и пералнята се чупела нещо. Тука от известно време кво му стана на тоз фейсбук – ми, не можело да се намерим… Аз не съм я търсил де, ама тя явно още прави опити.
Ако получите покана за приятелство от майка ми – не я приемайте! Това е вирус!!! Прословутият хакер James Wood ще ви се стори писенце…