Живеем във времена, в които най-големите демократи са комунисти. Затова днес най-дълбоките атлантици са точно бившите комсомолци. Манталитетът им е един и същ.
Живеем във времена, в които най-големите либерали са фашисти. Културен фашизъм и жестока племенна цензура, прикрити под фереджето на фалшиви розови добродетели.
Живеем във времена, в които най-големите капиталисти са послушни поклонници на тоталитаризма и тоталитарния контрол.
Живеем във времена, в които най-големите феминисти защитават опресията над жените в консервативни религиозни, захлупени общества.
Живеем във времена, в които антирасисти крещят на шествия „Добре дошли на всички бежанци“, а след това подкрепят брутални войни за разграбване на ресурси в същите тези държави.
Живеем във времена, в които най-големите „националисти“ не могат да напишат две смислени изречения на собствения си език.
Живеем във времена, в които народ плюе по собствените си герои и национални икони, а после се чуди що губи идентичността си.
Живеем във времена, в които уж научни рационалисти кимат радушно с глава на фантасмагории.
–-
Затова трябва да свикваме с етикетите. Едната половина зомбита крещят, че съм комунист, путинист, асадист, социалист, русофил, а другата – соросоид, инфлуенсър, ислямофоб, евроатлантик и грантаджия. Ем, ок, дреме ми на гъза. Ще си отворя лексикон да си записвам всички цветисти етикети. Смятам, че ще е забавно.
Това, че критикувам интервенционистката политика на дадена страна, както и лицемерието на някои среди, не означава абсолютно нищо, когато стане въпрос за икономика.
Нито твърдя, че съм прав, нито е необходимо всички да имаме едно и също мнение.