Отскочих до Фантастико, трябваше ми чипс и някакъв друг вид вредност, за да ги усвоя в състояние на най-върховен душевен оргазъм, гледайки „Карибски пирати“ по Кино Нова.
Докато чаках за касата, мъчейки се с една ръка да слайдвам порно снимки в интернет, а с другата да неутрализирам някакво жълто-зеленикаво дразнение в скрития ми под защитна маска нос, периферното ми зрение засече странна активност. Повдигнах глава – като в „Бръзи и Яростни 31: Гонорея в Каспичан“, нетипично голямо за късния час количество ръчни колички, тласкани от нискочели австралопитеци, дрифтеше между щандове и хладилници, застрашително приближавайки се към мен. Силно изразени провинцална реч и миризма на пот, обилно напомадена с новия парфюм на Долче, поръчан от известният сайт за луксозни стоки „Маркови парфюми, гърнета и ауспуси нов внос. com“, заляха сетивата и рецепторите ми, като цунами Фукушима. Не знам защо, но в главата ми изникнаха образи от картината на Битерлиц – „Хуни разграбват Рим“.
„Данчо, оше три връзки лук донес’ и две мрежи мандарини, ма по зеленикавки, та да са по – трайни! А, и чесан, ма скилид да е!“ – командваше дебела кривокрака лелка, сух и висок господин с изпито и измъчено като при туберкулоза лице.
Висок, разгърден и червендалест потен селян, бутащ три пълни колички, крещеше на жена си: „Тука ма, тука! Те тука зАстани на касата ма! Пълни едната количка у торбите, бегай до колата и па са връни!
Объркана от редицата команди, подадени със скоростта на фелдфебел строевак преди атака „На нож!“, клетницата, хукна към другата каса, която не работеше, което още повече вбеси червендалестия – „Тука МА, говедо! Тука! Не виде ли, че она не рАботи ма!? Са да не прередат ли искаш докат’ са моташ!?“
В този момент, пред неработещата каса, млад, добре облечен момък с вид на бизнесмен, с чантичка през гърдите, тънък, като конопена нишка златен ланец изпружен върху горнището на анцуга, крещеше на една ужасена служителка: „Шо не отворите и другите каси бе!? Мързи ве да гледате! Е за тва българите нема се оправите никога! Ти знаеш ли, че в Анстердан, магазините са по дваесе и четри часа и са с по десет каси! Ма шот е Европа! Еййй нема се оправите никога. Е за тва младите и интелигентните бегаме от тук! Само да мини таз карантиния и си са пребирам там!“
Неволно погледнах в количката му и се ужасих – само мумията на Тутанкамон липсваше в нея! Явно бая дълга щеше да дойде тая карантиния.
Сред целия този хаос, аз стоях с пакет чипс и Зайо Байо чувствайки се едновременно вече умрял и страшно нелеп. Усещах как погледите на орките пробиват дупки в тила ми. Буквално чувах мислите им, вариращи от – „Горкия човечец – и той с последните стотинчици, квото може гледа се запаси“ до „Макя му дейба и плешивото копилье! Ша го чекам аз да ме бави за едип чипс. Ейййй майкууу – за един чипс ме изеде вируса! Резил! Мамати дейба, малко по дребен да беше или да бе’ме с баджанака двамата – да съм ти разбил дулицата до сега! Е га те не намери пръв вироса теб! Аре маркирай по – бръже па ти ма! Еййй как го нема баджанакааа…!“
А на фона на тази масова ментална ерупция, Максо стоеше в своята нелепост и житейска несъстоятелност, стиснал един окаян чипс с паприка и Зайо Байо, с единствената, мисъл минаваща през главата му:
„Добре де, защо всички изкупуват тоалетната хартия? При Короната от насиране ли умираш!?“