– Най-важното за един кмет е да е бил в строителни войски и да знае как се държи кирка! – ни светна Вежди Ръ.
Интересно, в коя ли строителна войска е била Фънда? Много би ѝ отивала кирка. Или мотика. Двоумя се. Представих си как кротичко си копае и си пее в двора на руското училище …. Има си забрадка, синя МАНТА върху анцуг и почти нови галошки. По едно време наблизо минава един жип, а в него Бобииии.
– О, каква сте Вие, другарке, пардон госпожа? Толкова красиво държите тая мотика и си пеете божествено Катюша…
– Аз съм Данчето, директорката, и си копая тук една канавкА… Много обичам да си копая канавкИ. Това ми е скъп спомен от строителните войски…. Мирно-свободно-мирно…
– Свободно! Качвай се в жипа, ша та прая кмет! – ентусиазира се Боби с жипа.
– Добре, идвам, чакай само малко да си зема четката за зъби и шампоана…
– Качвай се, бе, ще си купиш сичко, да ева маа му – и четка и паста и апартаменти и коли….
Кандисало Данчето и хоп – я пъхнали в един кабинет. Мислило, мислило какво да прави, щото по едно време му доскучало да бърше прах от иконките, които си донесло, па решило:
– Ние в строителни войски такива хубави канавкИ копаехме и тук ще направя така – канавкА до канавкА! Работа, работа, работа!
Речено – сторено.
И колкото повече разкопавало София, толкова повече Боби се радвал, защото и той обичал канавкИ и кал. Напомняли му за детството и картофената нива….
А Вежди направил паметник нерукотворен на Данчето и мотиката. Нее, не – на Боби и МОТИКАТА!
––-
– Който е тъп и не помни, да си записва в тефтерче като мене! – казвал шефът на строителните войски на войниците.