Преди няколко години, когато все още имахме за президент кръстоска между пудел и болонка с тайнствена намеса на ухапано от бясна лисица чихуахуа, същият този „президент“ на един 1-ви ноември ни пожела да сме повече смели отколкото образовани, защото дрън-дрън-дрън…
За съжаление доста хора решиха да го послушат и сега наоколо е пълно с необразовани и тъпи куражлии, които развяват знамето на смелите илитерати, скрити зад фалшивите си имена, фалшивите си биографии и основно зад фалшивите си китайски клавиатури.
И не, че смелостта не е едно достойно човешко качество, напротив. Именно тя е едно от нещата, които са ни водили като оцеляваща и възраждаща се нация през годините и вековете.
Но тя трябва да бъде второто ни оръжие, а първото именно образованието и образоваността.
Айнщайн казва: „Теория без практика е мъртва, но практиката без теория е сляпа.“
Този т.нар. „лозунг“ стоеше закачен в кабинета ни по практика в техникума, в който учих навремето. Тогава го видях и прочетох за първи път. И тъй като имам претенцията да съм го осмислил, ще го перифразирам в контекста на горното.
Смелостта сама по себе си върши някаква работа, но това е до време. Ако тя не бъде подплатена със знания, с начетеност, със силата на думите и изобщо добрата „теоретична“ подготовка, то практическата работа ще е само поза тип „Щото на бокс ходА, на емемей ходА..“
Разбира се, сухата начетеност без да бъде използвана в комплект със смели дела е само още една поза, заради което двете способности трябва да ходят винаги ръка за ръка.
Книга и меч, това е правилната комбинация според мен, както и куража да ги използваш.
И да споделя още нещо.
Мисля, че както се нуждаем от Будители, така и изпитваме остра нужда от подбудители. Някой да ни стресне, да ни сръчка, нещо такова…
Честит Ден на народните Будители!