Командите, които ни дават са толкова разнопосочни, че настава известен шаш.
1. Мием си ръцете през 20 минути по 20 секунди и затваряме чУшмата с лакът. Който е с такава ръчка де. После се обърсваме в кърпата, дето сме се бърсали към 400 пъти за два дни. После туй, с лакетче се подпираме на масата, върху невидимо петънце от корони. Защото дори и да бършем масата непрекъснато, не можем да я бършем съвсем непрекъснато, нали?
2. Мием непрекъснато с разтвори на най-различни неща – спиртове, белини, ракии.. ох с ракии не, в никакъв случай, пу-пу, да ви се намърсят ръчичките, ако посмеете… та, ако мием непрекъснато пода, килима как? Да не говорим за алергии, с които ще се сдобием.
3. Дрехите за навън, вика Кантарджиев и разни други – на балкона. Щом на балкона вирусът умира, що да ги изнасяме навън, нали до преди малко сме били с тях навън?! Ми щото не умира, затва. Начи е напълно безсмислено да си изнасяме палтото на балкона. Начи то си стои вътре, накачулено с вируси. Щом палтото е с вируси, къв е смисълът да си мием ръцете непрекъснато?
3. Генерала каза, че в круизният кораб, дето бяха заразени много хора, много след тия 14 дни, вече празен и свръх дезинфекциран, все още се возят без билет корона вируси.
Генерала вика – фанатична хигиена. Ми, то по болниците е почти фанатична хигиена, а колко доктори са заразени…. Предвид последното, единственото, което може да ни отърве е индивидулна или семейна барокамера, не ли?
Но най-много ме изумяват разни споделяници на писма на болни, които подробно обясняват със садистична яснота какво се чувства, кое те боли, колко време се душиш и прочие. До сега не съм прочела писмо от човек, болен от артрит да описва болките си. Що, бе хора споделяте това? Що за мазохизъм?