За Коледа с мъжа ми купихме котлети за основно ястие и решихме да ги печем на скарата. Той обаче, Юдата му с Юда, реши да излезе да поработи и да ме остави насаме със скарата и котлетите. Това ме накара да се чувствам нещастна, което, предполагам, беше и целта.
– Защо ще излизаш да работиш?
–
Защото много обичам вечерта на Коледа, когато хората празнуват със семействата си, аз да скитам по улиците.
– Не, ама наистина, защо?
– Защото утре ще кажеш: „Дай ми пари!“ и хич няма да ме питаш имам ли, нямам ли.
– Да, но аз няма да се справя със скарата. Знам си, че няма да мога. Или ще ги прегоря, или ще ги оставя сурови.
Мъжът ми се навъсва и добива надутия наставнически вид на някой doctor ex studiis iuris.
– Аз ще ти обясня много просто и ти, макар че нямаш много акъл, все пак ще схванеш основните неща.
– Ама на мен ще ми се умирише косата на дим. Кой няма акъл, бе?
– Ще се изкъпеш. И без това се къпеш по сто пъти на ден.
– Уффф.
– Недей уфка, ами слушай специалистът какво ти обяснява. Така. Отваряш хладилника.
– О, Боже, нали няма да започваш от Сътворението?
– ОТВАРЯШ ХЛАДИЛНИКА.
– Уффф.
– Вадиш котлетите. Включваш скарата в контакта.
– Гледай ти, аз мислех да ги пека на свещи.
– Тихо там! Включваш скарата в контакта.
– За Бога!
– Чакаш да загрее.
– Чакам.
– Когато загрее, с два пръста отваряш тенджерката с котлетите.
– Не може ли с три?
– Казах с два! Вадиш първия котлет. Носиш го до скарата.
– С коя ръка?
– ???
– С коя ръка го нося?
– Ааа…това ли… с лявата.
– Добре.
– Слагаш го внимателно на скарата.
– Стефчо, иди, мамо, в кухнята и ми донеси големия сатър.
– СЛАГАШ на скарата и вдигаш поглед към часовника на стената. И засичаш пет минути. Ако е пет нула нула, до пет и пет. Ако е пет и една…
– Стефчо, какво стана със сатъра?
– Ако е пет и десет…
– СХВАНАХ!!!
– Добре. Да кажем, че си разбрала, макар че се съмнявам. Когато минат петте минути, внимателно обръщаш котлета.
– С коя ръка?
Тук татко и Стефчо се хилят в захлас, а ние продължаваме да се правим на семейство Адамс.
Обичам тези щури диалози и заяждания. Впрочем, котлетите станаха превъзходни.