„ОТКАКТО ОТКАЗАХ ЖЕНИТЕ СЕ РОДИХ!“
Това ми каза един приятел, докато пиехме ракия с лимонада в едно евтино кръчме.
„Ми как няма да ги откажеш, като не ти става“ – хиля се аз.
„Не бе, става ми. Е, хоризонтално положение, знаеш как е…Наздраве!“ – и продължи…
– Бе голяма врътня са т’ва жените. Първо трябва най-малко един месец да я сваляш – ма много си хубава, ма често мисля за теб, ма днес рядко се срещат толкова интелигентни жени…
Тя: „Ти май ме лъжеш, че си художник…“
Аз: „Е, как не ми ли виждаш брадата на снимката… Допада ми чувството ти за хумор…Ма кога ше се видим…“
Тя, смее се: „Ми не знам…“ – и още един тон глупотевини.
Ако е женена, наемаме стая за „почивка“, зимам едно малко шишенце уиски черен козел, хвърляме се на леглото с нея и един час не мога да почна… Едва се оправяме с презерватива, щото нали – хоризонтално положение. Като почна, един час не мога да свърша пак по тая причина. Накрая, целият облян в пот, ставам, обличам се, изпращам я и чак тогава си отдъхвам с облекчение.
Ами ако е сама?! Ужас! Първо на ресторант, всеки път различен, да видела как готвят навсякъде. Хвръкнаха най-малко петдесе кинта, после такси до тях или до хотел – пак мангизи. За самото чукане вече ти казах. Накрая, пак такси до нас и чак тогава спокойствие.
Аз вече не мога да се влюбвам, ама ако тя се влюби в мен не е за приказка. На света няма по-хубаво нещо от това да спиш с жена, която те обича. Обаче се почва едно денонощно – къде си, какво правиш, айде ела у нас…
Аз: „Ма, нали снощи…“
Тя: „Нищо, ела…Моля те, само за малко, моля те, миличко… Направила съм ти агнешка главичка…обичам те…не мога да живея без теб…моля те…искам да те видя… Ми, тогава аз ще дойда…“
И всичко това, братче, през двайсе минути – смърт на живо!
А аз както знаеш съм женен – съпруга, деца, внуци – както си му е редът.
И си рекох, край на жените! Родих се ти казвам! Рахатясах! Сега – една ракийка, една чикийка – кеф, братче. Наздраве!
Аз се замислих дали да не последвам примера му. Всъщност, то май от две години направо си го следвам…