Ранна юлска сутрин.
Засега още е прохладно, но се усеща, че само след час „Бялото слънце на пустинята“ ще изпълни злобните си закани да ни смачка и изцеди от нас по две кофи пот (минимум!)
Курдисали сме се на огневата позиция (крайната точка на опънатите от мен километри свързочен кабел) с общо 3 машини от типа МТ-ЛБ („ем-те-вози-ем-те-ебе“) – една командна и две екшън машини, които ще извършат стрелбите, посредством 122 милиметрови минохвъргачки („Цариците на артилерията“!).
Моя милост стърчи като хуй с един ташак върху командната машина, нагизден с пълно бойно снаряжение + скапания телефон с ръчка и една радиостанция (която иначе е модерна и компактна, ама батериите ѝ тежат колкото акумулатор на камион!) .
„Ташака“, който клечи до мен е Доби – най-добрият ми казармен приятел и по съвместителство малък гений математик, носещ титлата Изчислител (вероятно най-важния и умен от цялата ни привидно организирана пасмина).
На другите две машини колегите вече са изправили в ерекция тежки двуметрови цеви, готови да започнем патакламата (артилерийският химн „Изправи се гора от стомана“ е леко неуместен в случая, ама пак са си сериозна сила). На 3 км. от нас, на едно възвишение е наблюдателната позиция, където стърчи колегата свързочник с един куп офицери, някои от които са тежки „болтове“ които ще ни оценяват.
Командващ целия цирк е един безспорно изперкал…(ще го кръстя на герой от „Параграф 22“) майор Майор!
След обичайния за военните организиран хаос сме готови и по смешния телефон почват да ми диктуват поредици от цифри, които аз диктувам на моя „ташак“-Изчислител, който пък с математика, гъзарска дъска от дуралуминий и магия ги превръща в други цифри – координати и ги обявява на стрелците. Следва командата „По 4 мини – осколъчно-фугасни-бързо! Огън!“ и…(тука се налага техническо отклонение, важно за историята)
Техническо отклонение:
На външен вид мините, които изстрелваме наподобяват 16-килограмова, мини версия на авиобомбите, дето сте ги виждали по филмите и според изискванията бихме могли да я запратим на почти 7км – на практика, нито виждаме, нито чуваме попаденията. Словосъчетанието „осколъчно-фугасна“ пък означава, че мината е фрагментирана отвътре и като експлодира при „чукване“ на човката-взривател, се пръсва на осколки за поразяване на жива сила и леко бронирана техника, а също така мината съдържа и цилиндър с фугасно (подобно на напалм) вещество, което да подпали всичко оцеляло след попадението.
…и така преминава почти целият ден, прекъсван от кратки почивки и крайно инфарктни моменти, в които се налага т.нар. аборт – мината е заседнала по средата на цевта и се налага минохвъргачката да бъде демонтирана и свалена на земята ИЗКЛЮЧИТЕЛНО внимателно и нежно и гадината да бъде „изсипана“ в ръцете на някого БЕЗ човката-взривател да чукне в земята, иначе всички „печелим“ еднопосочно пътуване към небето във вид на овъглени мръвки. Много малки и много овъглени мръвки.
Вече е късен следобед – ние сме като изнасилени в сауна стръкове праз и готови да бъдем изнасилени повторно срещу глътка вода – още по обяд сме изпили стандартните си манерки с вода, а запасна нема!Ненадейно през слушалката на антитехнологичния ми телефон ми крещят за прекратяване на стрелбата и изключително странни, плашещи и категорично противоуставни заповеди и инструкции: да оставим всичката си екипировка при командната машина и да се накачим ОТГОРЕ при минохвъргачки на бойните машини и да се отправим към кота-на-майна-си-гъзина в зоната на попаденията! WTF?!?
Естествено изпълняваме заповедта и Go!Go!Go!
Машините са бързи и механик-водачите им (шофьорите) са най-добрите завършвали школата и се озоваваме на върха на възвишението (на 2 км.от наблюдателната позиция) и…
…HOLLY SHIT & FUCK!!!
Гледката която ни се разкрива от върха е гледка към АДА НА ЗЕМЯТА!
Всичко, всички хълмове и подобие на Балкан на около 3 км. околовръст от нас ГОРИ!
Май не разполагам с нужния речник да ви опиша гледката на повсеместно опожарени хълмове! Единственото (съмнително) успокояващо в случая е, че както споменах в предишната част на историята – пейзажа е решен в стил „късен Афганистан“ и горят предимно сухи треви, трънливи храсти и много малко дървета, така че говорим по-скоро за степен пожар, а не горски (к’ъв късмет, а?)
Един ошашавен войник -отцепление (отцепленията имат задача да пазят някой местен животновъд със стадото си да не навлезе в зоната на попаденията и да се превърнат е BBQ), ни разяснява положението. Подпалили сме орталъка още по обяд, но малоумния майор Майор от честолюбие и тежкарлък ОТКАЗАЛ да спре стрелбите, та положението да бъде овладяно и „сега отивате да гасите, к’вото сте запалили!“
КВО?!
Ела тука бе, путка майна! – няколко от нас понечват да скочат от машината да го бият, ама отцепката избега.
Вече сме на един от горящите хълмове – горещината е потресаваща – жестокото юлско слънце отгоре – бясно разгарящия се пожар по земята!За да станат нещата още по-преебани е излязъл и силен, по сахарски горещ вятър, който кара огъня да се движи и „изяжда“ всичко с пъргавината и лекотата на морска вълна – който не е виждал с очите си такова нещо не би ми повярвал, че огъня сякаш беше течен!
С нас е един старши сержант, който безуспешно се опитва да ни командва и да дава пример в пожарогасенето – накрая го удря на молба:
„Аре бе,момчета – гасете пожара!“ и шиба пламъците с наръч клонки с практически нулев успех. Ние седим по земята без сили и полуприпаднали от жажда и нямаме сили даже да го напсуваме.
Внезапно с едно ем-те-вози-ем-те-ебе пристига негова Шибалност майор Майор, който ни е донесъл дузина лопати за борба с огнената стихия, но НИТО капка вода да ни посъживи, дееба и скапаняка некадърен!!
Раздава ни лопатите и ни издава най-измъдената и тъпанарска заповед във военната история на армията ни:
– В една редица – строй се! Към огъня с инструмента – ходом-марш!!!
Нема начин – изпълняваме. Точно тогава директно срещу нас силен порив на вятъра кара огъня да контраатакува и всички ние се втурваме назад, а майор Майор крещи:
– Дезертьори!! Обратно към врага! Към огъня с лопатите!!! – никой не го слуша, но той успява да докопа един нещастен новобранец за яката („Не дезертирай, бомбе!“) И го тласка обратно, директно в „стената“ от течен огън дето ни е подгонила!
…
…извадихме навреме момчето от огнената паст – целия сериозно опърлен по откритите си части. Майор Майор го откара по спешност към лагера и от там за към Враца.
(После разбрахме, че според лекарите е бил „на милиметър“ огъня да изсуши склерата на очите му и да му изгаси зрението завинаги)
А ние вече бяхме готови на ВСИЧКО за глътка вода – адско мъчение, заклевам се!!
В един момент ми „просветна“ (мислено си стиснах ръка – к’ъв съм гений!) – машината ни има кофпомпа!Трябва да има вода в нея!Вероятно не съвсем чиста, ама все пак!
Качвам се в машината, трескаво намирам и измъквам допотопната кофпомпа, отварям я и …shit – 10 см. кофти течност с едри люспи ръжда и чифт разложени чорапи.
На поредният, неуспешно загасен хълм все пак ни застигна една от машините и ни докара 2 термобаки с вода. Не се избихме за водопой единствено заради присъствието на командира на батареята ни. Водата беше леко мазна и с дъх на лук заради супата присъствала в баката преди това, но за мен беше най-прекрасният еликсир, който съм пил през живота си!
Продължихме до късно през нощта с яловите опити за гасене на пожарищата (пожарните от Криводол и Враца директно отказали с аргумента “ Заебете таа работа -пожарните коли не моат да се качат до там – опраайте се“
Вече сигурно към 23:00 вечерта получихме хабер да се приберем в лагера.
Механик-водача на наш’та машина беше един редник Енчев – тотално превъртел видинчанин (от мустакадо зъбатата усмиФка – копие на актьора Уилям Дефо на млади години), който на връщане по стръмните склонове мачкаше дървета в преследване на обезумели зайци, докато ние пищяхме хорово увиснали на големите капаци на гърба на машината, а Лиско го налагаше по главата с шлемофона си. Нашия само се хилеше свил глава между раменете като настъпан домат и си гонеше зайците…
Пристигаме в лагера към полунощ – приличаме на нещо средно между чилийските миньори престояли 40 дни под земята и оцелелите от битките в „Спасяването на редник Райън“.
С „гумени“ колене налазваме водоноската да пием вода и да отмием малко спечен прахоляк и сажди, когато виждаме…
…виждаме майор Майор, който е накарал да му изкарат леглото извън палатката (да, офицерите имаха легла, а ние шалтета – 4 см. дебели дюшечета) и лежи по жълти боксерки и мега-селяндурски потник на дупки и посяга за поредната биричка от кофа с ледена вода до леглото му!
Един колега войник с вид и търпимост на Самюъл Джексън (иначе от Козлодуй и по-бял от мен) тръгна да „обясни“ некои положения на майор Майор, но успяхме групово да го тушираме на земята навреме преди нещата да стигнат до линч на висш офицер и да ни затворят всички в дисципа после.
И така – виждал съм Ада (тогава, а и после), знам какво е усещането, та кажи ми колко тежък ден си имал/а в офиса?
Не, недей – и без т’ва никой няма да си направи труда да изчете всичко това, така че…
FUCK IT