Място на действието – малко селце в широките поли на Родопите.
Главни действащи лица – аз, той и те.
Време – тиха лятна нощ.
Кажете с каква бира ги морите тия голи охлюви?
Моите идват, лочат на аванта и си заминават.
Пробвахме миналата година.
Намерихме стара паница. Курдисахме я в градината. Сипахме доволно биричка в нея. Сипахме си и на нас, седнахме, казахме си „Наздраве“ и зачакахме.
И изведнъж, един тлъст екземпляр изпълзя изпод петуниите, довлачи се бавно и лигаво до паницата, надигна главица, подуши, хареса му явно аромата и започна акробатично да се катери. Провиси се с главата надолу като олимпийски шампион на висилка, потопи муцуна в бирата и доволно и с видима наслада залочи пенливата течност.
Потрихме доволно ръце с моя мъж, зер първата жертва ще падне в алкохолен делириум в капана.
Да, да, ама не.
Докато се усетим, се огъна като Худини и си замина, без да си плати бирата.
– Ама…къде отива…нали трябваше да се напие и да се удави или най-малкото да се гътне от алкохолно натравяне? – питам аз недоумяващо.
– Сигурно отива да каже на тайфата, че има безплатна бира – отговаря съпружието.
Сипахме си отново в очакване из градината да се разнесе благата вест за новото заведение до кръговото под маргаритите.
– Жена, гледай, Охльо се връща за още и води булката си. – провиква се щастлив мъжо, все едно на бира пристигат най-добрите ни приятели. – И децата идват след тях.
Поглеждам към паницата и верно – там вече грациозно се гънат два големи и 4-5 по-малки охлюва в опити да достигнат кехлибарената амброзия.
Достигнаха я, мамицата им, налочиха се доволно, барабар с малолетната челяд, огънаха се и си заминаха.
Сипахме си трети път. Сипнахме и в паницата. И като се заточиха на групички по трима-четирима…идват, не поздравяват, едно „наздраве“ не казват, пият и си заминават.
– Дали да не сложим пържени картофки до паницата, а? – пита половинът. – Така, без мезе…
– Айде, бе – сопвам се аз заядливо, леко завалвайки думите след третата бира – не стига че ми изгризаха китките, сега ми изпиха и бирата, ами и картофи да седна да им предлагам. Ай сиктир! Аз си лягам.
Зарязахме гостите сами на импровизирания бирфест с надеждата сутринта по росата да събираме пияни охлюви из градината, ама надеждата ни умря със зората. Къде се бяха изпокрили – така и не разбрахме. Сал два охлювни алкохолика бяха трупясани в паницата. Сигурно в градината ми се е заселил отбора по охлювна акробатика и доста носи на пиене.
– Те довечера пак ще дойдат на бира – успокоява ме мъжът.
Сипах им Вениш. Повече никаква бира! Аааа, авантаджии!
Обаче сега се чудя тая година дали да им спретна пак бирфест, ама да сменя марката на бирата?
Мариана Георгиева