Искра Веселинова

Не просто пача, а ПАЧА!

Публикувано

Вчера татко ми се обади и ме пита с благ, меден гласец, колко време и на коя степен на котлона се вари пача. Такаааа…От този въпрос, на който аз отговорих с не по-малко меден гласец, леко, но за постоянно ми се изправи косата. Ще кажете: Ама защо? Защото, любезний ми читателю, когато татко готви, може да се случи всичко. Никакви вероятности, колкото и абсурдно да звучат, не бива да бъдат изключвани с лека ръка. Затова зададох няколко бързи, но ключови въпроса, като например, измито ли е добре месото, в коя тенджера е сложено да се вари, въпросната тенджера напълно чиста ли е, кога е измита, добре ли е изплакната и т.н. Татко отговори чинно и коректно на бързите ми запитвания и аз малко се поуспокоих, но все пак, от време на време усещах как по тила ми мравучкат невидими насекоми.

Когато се прибрах, миризмата на варени „крачета и ушета“, както ласкаво и любящо се изразява мъжът ми, ме посрещна в щедри дози. Уханието беше приятно, не ще и дума, радостно установих, че наистина всичко е под контрол и се успокоих. И тогава се започна голямото обезкостяване на крачетата и кълцането на тъжните, обвинителни свински уши. С кълцането се зае упоменатият преди малко мъж. Ако си мислите, че процесът е протекъл бързо и безинтересно, помислете си пак. Моят съпруг има хубави очила, хубави, в смисъл, че имат красива и стилна рамка и когато ги сложи, внезапно заприличва на симпатичен университетски преподавател, някой професор на средна възраст, който ходи вкъщи с плетена жилетка, пуши лула и обича да цитира Хайне. Очилата обаче никога не са у него. Те прекарват дните и нощите си в безславно забвение, затворени в жабката на колата. Така че, когато настъпи великият момент на рязането, мъжът ми извади от шкафа очилата на покойната ми баба, Бог да я прости и ги надяна на носа си. Наречете го „баба-знахарка“ и няма да сбъркате – кръгли, старомодни и напомящи очите на бухал, тези лупи с един замах отвяха главата на професора.

После се започна приготвянето на инструментариума. На масата бяха наредени всевъзможни разнокалибрени ножове, сатъри, триони, брадвички и моторни резачки. Докато траеше подготовката, аз успях да пусна пералнята, да сгъна бельото, да измета, да почистя сандъчето на Чочо, да си сваря една лека супичка, да се навечерям, да постеля леглата за спане, да извадя изпраните дрехи и да ги простра, да се изкъпя и изсуша, да изгледам един пълнометражен филм и два мини-сериала, да огладнея отново и да опустоша пакетчето с курабиите, да поиграя с котарака, да почета книга, да напиша разказ, да проведа два поредни едночасови телефонни разговора със синовете ни и да подремна.

Рязането продължаваше.

Аз написах поема, вдъхновена от падащо листо, изгледах първо действие на „Аида“ и запрелиствах трудовете на Ленин.

Рязането продължаваше.

Аз редактирах някои ранни идеи на Айнщайн, нарисувах си автопортрет в синьо и закърпих два чифта чорапи.

Рязането продължаваше…

След дълги, отегчителни часове, най-после двучленната банда на любителите на пачата седна да вечеря. И се започна едно чукане на чесън, едно ръсене на чили и черен пипер, едно сърбане и мляскане – анорексичка да бях, пак щях да огладнея. И като лайтмотив звучеше едно „Мммммм…“, изразяващо безрезервната възхита на сърбащите от творческото им постижение.

Забравих да вметна, че у нас пачата не се вари в коя да е тенджера, а в една огромна, обемиста, тумбеста, разкошна тенджера, наподобяваща по размери средноголям казан за ракия и способна да побере, без да ѝ мигне окото, цяло прасе. Когато у нас се готви (както при Иван Иванов), поантата е изобилието. У дома едно ядене не се признава за достатъчно по количество, ако не е в състояние да нахрани рота примиращи от глад войници. В този ред на мисли, ако се забърква кекс, той поема пет-шест кила бяло брашно, десетина кисели млека и две-три кори яйца. Ако е питка, трябва да прилича на резервна гума за ТИР. Ако е супа, може да изхрани цяла кухня за бедни.

Както вече споменах, парчетенето продължи дълги часове. Започна някъде към ранните новини и завърши малко преди Хорейшио да поеме като териер по следите на престъпниците. Тук обаче изпаднахме в конфликтна ситуация. Яденето на пача у нас, а може би и навред, е съпроводено от сумтене, кратко изгрухтяване, пъшкане, дъвчене, сърбане и махане с лъжиците, с усърдието на отбора по гребане на Оксфорд. Това озвучаване, както справедливо отбелязах пред вечерящите, ми попречи да чуя началните реплики на Хорейшо, нали се сещате, всичко започва с някой разкошен залез над Маями, няколко голи афродити разкършват ханшове, мускулести мъжаги танцуват с хубавиците, купонът е повсеместен и на този фон полицаите усърдно опъват жълтите си ленти и детективът- тексасец с плешивата глава и дълбокия глас обяснява на рижавия си бос, че жертвата е убита с шиш за лед, намушкан в лявото око. Тук идва любимото ми място( по-нататък може и да е още по-интересно, ама аз заспивам), когато Харабейшо, както си го наричаме галено с моя благоверен, изслушва репликите на Франк и ако, да речем, Франк каже: „Била е на първото си плажно парти“, нашият човек казва: „Първото ѝ парти се е превърнало в последно“ и тези дълбокомудрости са мед за ушите ми. Огорчена и разочарована, реших, че е най- благоразумно да си легна, което и сторих и не можах да видя как Харабейшо и неговите хора по една само вълнена нишка със син цвят, установяват, че е от плат, изтъкан в Китай, пренесен контрабандно през планини и морета и продаден в магазин на братя евреи в Маями. Такива ми ти работи!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *