– Май съм Ви карал и друг път, но до друг адрес – започва съвсем тривиално шофьора, в чието такси се намирам. Поглеждам в огледалото и завъртам глава многозначително, измърморвайки едно – „Можи“. Ми не ми се говори и ми е студено и ми се пуши, а днес ми е еко ден – без цигари, без кафе, без храна, без бира дори…и даже вода не съм пила…тъй и тъй ше се мре, поне набързо да се приключи!
Човекът тактичен, усеща, че не съм на кеф и любезно ме пита
– Отзад или отпред да мина, виждам, че сте с багаж?? – има предвид къде да ме остави.
Завъртам пак многозначително глава –
„Се тая. Където Ви е удобно“ и отново се пренасям в романа Тютюн, като се мъча да се сетя за поне една любовна сцена в която не се пуши. Да, бе! Няма такива романи и филми! Поне в този ден и в мойта глава!
А в колата чисто, ухае на свеж ароматизатор и музиката тиха и приятна…нещо на старата Тангра беше (и тях си ги представих с цигари) и се навеждам напред и леко потупвам шофьора по рамото да смени или по-добре направо да спре музиката и човекът се стресна от мойта активност и леко наби спирачки и тооогава приятелчета, „багажа“, който носех и който всъщност беше една празна червена кофа с капак, която ползвам, като контейнер за превоз на кисело зеле от старата ми маза и отивах да я заредя отново, се изсипа от чантата и капака падна. И край!
Дотук беше със свежия аромат в афтОмобила!
Са ше кажети – ми ти, писюрко, с мръсната кофа ле тръгна!! Не! Много старателно я измих, първо с течен антибактериален сапун и после с интимен душ гел, но капакът явно леко съм неглижирала.
Шофьорът резко се изпъна на седалката и още по-резко натисна копчето на предното стъкло, като го отвори наполовина
– Ей, изтровихана с тез лайна! Само за секунда от движението да се проветри…
И кой ме би през устата да се обаждам, незнамнезнам…така и така си мълчах темерутската през цялото време, взех, че развиках:
– Ама, много Ви моля, затворете го тоя прозорец! Не е от вън!
И толкоз беше с достойнството ми!
Плащам и пича:
– Няма да се притесняваш, на всеки се случва…аз какви съм карал….