Има нова реклама – една голяма очна ябълка седи на стол при психоаналитик, върти се тъжно, подскача и се оплаква от… сухота. Психиатърът препоръчва капки за очи.
След червен, хремав нос, който искаше да ходи на кино с пръст на крак с гъбички, очаквам тъжна матка да рекламира противозачатъчни…
Тази хрумка ми се роди, докато гледах интервюто на Мон дьо с Халваджиянът. Всеки сам по себе си прилича на някакъв орган.
– Ти какво мислиш за себе си? – пита го Мон дьо.
– Мисла, че съм велик! – Халваджиянът
– Откога си велик? – М.
– От винаги съм си бил велик. Така съм си се родил. Някои се раждат с криви крака, други с родилни белези, а аз – велик. – Х.
– Ти понякога вечеряш ли? – М.
– Тцъ! Щом се прибера и започваме с Кременчето да Творим. Тя ми вика – вечеряй, бе Хъ, ама аз не мога, творя ли творя. И все велики неща творя. Понеже само това мога… Вече толкова много велики неща съм натворил, че брой нямат. И да се къпя нямам време. Имам време само да акам, щото нема начин, нали….
– Какво мислиш за Борисов? – М.
– Мисля, че няма такъв лидер, а и не може да има. И той като мен – лидер, та лидер! И хубав. Даже е красив. Истински Вожд.*
Никога няма да се роди втори такъв! Аз съм си му направил едно малко паметниче в двора, а тая година, през лятото, ще направя и по-голям. И мое си паметниче ще направя, как с Кременчето творим декори и костюми, а ти паметник как ми зимаш интервю, искаш ли?
–––-
След една рутинна обиколка на острова с жипа, Охо Бохо събрал племето да го информира как върви живота,
– Помните ли, поданици мои, как Охо Бохо разпредели справедливо пасажерите от падналия самолет?
– Помним, Охо Бохо! На нас кльощавите англичани, един дебел американец и няколко трътлести лелки, а за теб една Мата Хари и малко златни накити…. Ти си герой!
– Помните ли как Охо Бохо две седмици се смееше?
– Помним, Охо Бохо! Ти си герой!
– Е, сега Охо Бохо пикае и плаче….