Искра Веселинова

Перфектните палачинки

Публикувано

Има една приказка, че денят се познава по сутринта. Аз пък си имам мой израз, че утрото никога не се познава по вечерта. Защото съботната вечер беше лежерна, с богато меню, с приятна документална поредица за гледане, два вида сладолед и торта. И мирен, спокоен разговор, лъкатушещ между треньора на Манчестър Сити, грешките в играта на някой си футболист, имаше ли дузпа, нямаше ли, както и възхода и падението на мъдрата жена по времето на палеолитния матриархат. Аз, разбира се, не пропуснах удобния случай да заявя, че така съм си и знаела, че всички мъже са чукундури, кратуняци, мързеливци и изобщо – измет. Моите мъже не направиха опит да влязат в спор, защото си ме познават и ме оставиха да ръкомахам с лъжицата за сладолед и да умувам. После потънахме в прегръдката на Морфей.

На сутринта малкият ми син заяви решително, че ще се правят палачинки. На мен ми призля по две причини – първо, жестоко ме мързеше и изобщо не ми се занимаваше, и второ, когато готвим съвместно, това не е просто готвене, това е война, това е битка на титани – аз, като възпитаничка на селската кухня, с нейната простичка формула „както дойде“ и той, отдаден на страстно ровене в кулинарни сайтове, следване в Ютуб на разни мастър-шефове и с любима дума по време на готвене, а именно „консистенция“. Сами разбирате, че при срещата на фен на зеления боб с картофи и много чесън, и поддръжник на карамелизираните свински ребърца с гарнитура от паниран булгур с осемнадесет вида подправки, сблъсъкът е неизбежен и епичен.

Първо започна да ми обяснява с неприятен наставнически тон и скърцащ глас, как правел палачинките някой си дрисок в кулинарен сайт. „Я да го видя тоя – рекох – да облека омразата си във физическа форма“. Показа ми го. Както и очаквах – нещо голобрадо, с белези от акне и мутиращ тембър. Мене ли ще учи тоя келеш, бе? Мене? Аз готвя от тридесет години.

– Ти може да готвиш и от сто – възрази синът ми с още по- неприятен глас – обаче не готвиш правилно. Правят се груби грешки.

И се започна.

– Направи си ги сам тогава – креснах злобно.

– Аз мога да си ги направя и сам, обаче ти нямаш елементарни неща в кухнята си. Липсват ти най-простите и използвани пособия.

И ми нахвърли таблица с въпросните пособия, като се започне от термометър, с който трябвало да мерим вътрешната температура на сместа, че уред за обезлюспяване на варан, че десет вида касероли, пет от които с керамично дъно, другите пет от дялани морски камъни, че инструмент за отделяне на семките от плодове, с акомпанимент на пиано, та се стигне до космическа навигация и трошачка на кокосови орехи.

През цялото време, докато откровено се карахме, захвърлили всякакви задръжки, и аз вече пусках тежката артилерия, с реплики от рода на: „Ще видим коя ще те търпи!“, „Пламене, тоя нашичкият, ако, не дай Боже, остане стар ерген, ще е най-отвратителният представител на породата, сигурно ще си подрежда книгите по цвят и дисковете по тематика“ и „Горките ти бъдещи ученици, кой знае как ще ги тормозиш, педант такъв!“, готвенето вървеше с пълна сила. Особено здраво се сдавихме при забъркването на тестото и добавянето на млякото. Думата „консистенция“ хвърчеше между нас, сякаш някой я хвърляше с бумеранг. След като се запених и нарекох нещастния млад готвач от Ютуб нехранимайко, оня кулинарен подлец и тъпунгер, който никога не е чувал за биохимия, а готвенето си е чиста проба биохимия, а синът ми ме нарече истерична, неконтролируема и инертна псевдоготвачка, която никога няма да мръдне от елементарното селско меню с попари и трахана, палачинките най-сетне бяха готови. Ама той си ги опържи. Станаха разкошни, може би заради пълните лъжици скандал, които щедро им добавихме.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *