Защо бях в Калфланда, въобще не ви вълнува вас, нали?
Да, но аз ще ви кажа.
В 17:45 получавам тревожно обаждане от един, който на улицата съм принуден да наричам „непознати чичко“, сред повече хора той вика по мен „Момчето с ръбестата глава – върни ми часовника и портфейла или ще звънна на 112!“, а вкъщи е просто баща ми.
– Престаяш ле си – напрегнато, все едно ражда куфар за презокеански полет, започва той една, ако не дълга, то поне много тъпа увертюра, убеден съм – почнах да прая…ами, руска салата. Сварих и нарязах картофи-мартофи, кисели-мисели краставици-мраставици, салами-малами, грах-мрах и тъкмо се каня да слагам майонеза…мммма, как да го извъртя ся като е с „М“!?! Майната му! И ши слагам майонеза и то…няма майонеза! Къде да ходи майка ти сега до магазина? Тряа отидеш да вземеш само две-три майонези…и хляб…и сирене…и сапун…и лимони…и малко риба и там…още няколко неща. Тъй и тъй ше ходиш…
– Ве, как тъй – тъй и тъй!? – питам аз. Нали те ме караш специално да ходя, ве??
– Ми, нали ше ходиш, ве! Начи е тъй и тъй! Чакам с нож в ръка, само да ти кажа – не ме дразни.
Е, отидох.
Влизам, оглеждам се около зарзавата за „…и лимони“ и гледам една лелка с плъх на каишка, който някои наричат мини пинчер, поставила паткана моля ви се в бананите, докато си избира портокали.
Мисля, че се разплака след като я нарекох „пръдла“, когато най-безцеремонно изхвърлих хамстера ѝ под щайгите с черна ряпа, а тя се опита да оспори действията ми. На морското свинче сякаш не му направи впечатление. Ама и да му е направило – да се оплачат в Дружеството за защита на нагли притежатели на космати бълхарници. В бананите, бе! Вътре!!! Да не му настинат крачката сигур. Баси тъпата леля!
Взел съм всичко, че и отгоре! Тръгвам. Дори няма да му сложа обичайната надценка от 300 процента на баща ми. Тая пръдла го получи вместо него…