Ше си праЙм кот си искам

Той тръгнал сам.

Публикувано

В днешно време ми е много трудно да разбера, що за човек е бил Васил Левски. Какво е накарало един селски даскал да захвърли сладката си службичка и да се заеме с революция? Бил е четник, защо не е останал такъв, все пак в четата имаш приятели, можеш да разчиташ на много хора? Навярно Левски е осъзнал, че първо трябва да промени мисленето на българина. Той тръгнал сам.

Решил да разкаже на хората за свободата, че тя е първа и най-важна. Какъв човек трябва да си, за да обикаляш като ненормален по селищата гладен, премръзнал, без приятел… да говориш за борба, очаквайки всеки миг предателски нож в гърба… да подготвяш народа за нещо невиждано, преследван от свирепата власт… да имаш силата да носиш вяра в едно смехотворно освобождение…

Левски е имал много тежък характер (на моменти зъл) суров, твърд в решенията си, безсърдечен, но носещ надежда в душите на българите… надежда за родина и бъдеще. Налял огън в сърцата, изринал безразличието.

Васил Левски умрял като куче – сам, без утеха… В студената, мрачна февруарска сутрин го топлела само любовта към България (днес звучи нелепо, но това е истината). И вярата – той вярвал в нас. Умрял на бесилото без семейство, без жена, която да скърби за него, нямал си детенце на което поне малко да се порадва… самотен…

Ти си мъртъв, Апостоле, но нека Бог ми е свидетел – ще живееш вечно в нас. Иван Вазов го е казал най-точно в стихотворението „Левски”:

„Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов”

***

Моля за прошка. Прости ми, Апостоле. Прости ми, че съм боклук. Прости ми, че съм тъпак. От теб я искам. Прости ми, че наранявах близки и непознати. Прости ми, че ме излъгаха! Прости ми за безразличието… И някой ден в другия свят, преди демоните да ме поведат, ще имам последно желание – качете ме само за минута горе… ръка да целуна… майчината и твоята.

Никола Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *