Гледате ли „Шоуто на Слави“ и в частност – конкурса за актьори? Ами не стойте така, не ме съзерцавайте умно, ами гледайте.
Важно е да издържите и да изгледате поне един епизод от това кощунство над човешките ценности и жестоко посегателство над човешките сетива. Трудно е, едва се издържа, затова предварително вземете две таблетки, а най-добре три – мента, глог и валериана, ударете две големи ракии, допълнете с два коняка, цапнете и едно уиски, довършете с чаена чаша ром и накрая доизпийте, каквото е останало от виното за готвене. После си пригответе валидола до дясната ръка, купа студена вода и няколко кърпи, които да топите в нея при нужда до лявата ръка, накрая скрийте всички огнестрелни оръжия, ножове, вилици, чукове и клещи, приберете и щипките за пране, дайте назаем бормашината си на съседа, хвърлете телбода през терасата, скрийте и десертните прибори и лопатката за торта, търмъчето, с което мъчите туберозите и най-сетне – приставките на миксера и телената бъркалка, останала от баба ви, натирете децата да спят и едва след като сте взели тези мерки, можете да седнете и да гледате Шоуто.
На екрана изплува нещо огромно, празно и кръгло. Не робувайте на клишета, това не е балон, това е главата на Водещия. Негово Светейшество на Простотията и Чалгата. До него е нареден дежурният екип – сиромаха, оня с брадата (така и не му научих името) и Евгени, когото една участничка неволно, но много сполучливо нарече „Евгени Минчев“.
Тъй, изясни ли ви се картинката? Не е още, не е, чакайте, ще ви се изясни, та чак ще ви светне. Ще се почувствате като „когато гръм удари как ехото заглъхва“. Ще заглъхнете, не, ами и ще ви се стори, че до ухото ви е избухнала противотанкова мина. И се започва…
Много често нещата, които гледам по телевизията, ме карат да ги наричам фрийк шоу. Е, това е фрийк шоу, но от друга класа, некст левъл, нещо потресаващо и величаво, почти безсмъртно! Нямам морални и физически сили да опиша участниците. Те са описани в съответните дебели учебници, над които се мъчат усърдно студентите медици, когато учат що е то девиантно поведение. Просто гледайте.
Вижте какво пъпли по нашите клети, многострадални земи, диша, живее и напъва да актьорства. Разбира се, всички, воглаве с водещия, сме пределно наясно, че този нещастен конкурс няма нищо общо с актьорството и никога няма да има. И че няма да даде никакъв плод, нито реализация за тези клетници, които ни измъчват от екрана.
Но има няколко показателни факта, натрапващи се на ума на зрителя, дълбаещи като дървояд, чукащи като кълвач, досадни като мърморещ съпруг.
Първият и най-страшен, бих го нарекла дори поразяващ факт е, че това шоу продължава да съществува. Макар да прилича на продупчено цукало, което вече е изслужило службата си под многобройни задници и сега лежи, захвърлено на купището, а прасето грухти и рови около него, то все пак още съществува. Това пък говори много за телевизията, където се разви тази гнусна ларва.
Вторият факт вече беше споменат – из България бродят страховити същества, излезли от най-добрите разкази на Лъвкрафт. И участват в конкурси.
Третият факт – водещият обясняваше много авторитетно и много самоуверено на тези нещастни хора, какво нещо е актьорството – яде ли се, пие ли се, ама със сламка ли се пие или се ближе като сладолед.
„Актьорството – рече Водещия – е едно много трудно нещо (ти да видиш!) и АЗ мога да говоря много за него (има си хас).“
Четвъртият факт е, че вие гледате Шоуто като врабец, хипнотизиран от боа. Мигът на осъзнаване е най-страшният – опитвате се да помръднете, но не можете, някаква зловеща парализа е сковала ръцете и краката ви, искате да извикате за помощ, но другите в семейството отдавна са изгубили съзнание, опитвате се да стигнете до дистанционното, но то сякаш се отдалечава от вас; в това време навън хвърчат линейки и вие разбирате с мудния си, едва събудил се мозък, че и други са пострадали от този ужас. Из целия блок се чува топуркане на крака, трясък на врати, уплашени гласове. Всички се опитват да намерят проклетото дистанционно, но зла сила го е скрила някъде и Шоуто продължава, голата глава плува застрашително към вас, Боже мили, То се завърна и сега ще ни изяде всичките и после ще се реем, как само ще се реем!
В този миг настава пълен мрак. Домоуправителят, този герой, с последни сили е дръпнал шалтера. Сред бледите потрепвания на светлината от свещи хората намират всеки своето дистанционно. Домоуправителят пуска тока. Спешните екипи включват кислород и започват да правят инфузии на сериозно пострадалите. Зетьове и тъщи се разцелуват трикратно, по руски. Свекърви ридаят на рамената на снахи. Разделени любими се събират. Накрая целият блок задружно отива на гости на домоуправителя да опитат неговата скоросмъртница.
„Не че да се хваля, ама ако дъхнеш, ще свалиш самолет, казвам ви“.
Засвирва акордеон. Народът запява с пълни гърди. Спасени, спасени…
А отвън, в нощния мрак, зомбитата бродят и искат да участват в конкурси. В своя малък, уютен дворец Водещия заспива с усмивка. Прекрасно е, прекрасно е усещането, че си патриций, че твориш история, че си велик, утре ще засенчиш царе и императори, политици и магнати, ти си единствен, ти си велик…Спи, Цезаре, спи. Утре отново ще изплуваш на екрана.