Чета сагата около Васил Божков от няколко дни и ми идва да разкажа една лична, семейна история. Подминавам, подминавам и вчера гледам „Дневник“ са качили част от негово видео обръщение от периода преди да замине за Дубай. И ми прекипя.
Във видеото той, Божков, си казва директно как е давал рушвета, как “Бойко” му е казвал да се чуе с “Менда”, как е отивал при “Горанов, за да се разберат”. И понеже, уважаеми приятели, съм абсолютно убеден, че това е 100%-това истина, реших да ви споделя тази лична, семейна история. Най-малкото ще разберете как функционира държавния ни апарат с едрия бизнес.
Историята е следната:
Баща ми измисля навремето един несъществуващ дотогава бизнес, взаимстван от “дюти фри шоповете” на летищата – безмитните магазини, в които можеш да си купиш алкохол, цигари и други стоки, без да плащаш мито. Идеята е, че ги купуваш, качваш се на самолета и понеже не ги консумираш в държавата, в която си ги купил – не плащаш данък. Оттам и “безмитни”. Както може би знаете, баща ми е бил журналист и е пътувал из света, още по социалистическо време. Пътувал човекът, купувал си уиски от безмитни шопове и му се е струвало доста добра оферта. Така.
Режимът на Живков пада след 1989 г. и след като вече има бизнес – внесъл е първия “западен” вестник, доставен чрез дневния полет от Виена до София на Австрийските авиолинии и първия западен автомобил “Пежо” – емблематичният шоурум, за тези, които го помнят, беше на бул. Дондуков 32 – и в един момент решава да пробва да построи безмитни бензиностанции на изходните гранично-пропусквателни пунктове на същия принцип като “дюти фри” шоповете. Купуваш гориво след паспортния контрол, не го ползваш в рамките на територията на страната, защото като излезеш с кола или ТИР, не можеш да се върнеш пак – и го плащаш безмитно.
Така става, че Иван Костов, като министър на финансите, подписва разрешителното на “Братя Василеви” ООД през 1992. Бях на 8 години. Дейността на фирмата – тогава ръководена от баща ми и дядо ми – от търговията на въпросните бензиностанции, разположени на всичките изходни гранични пропусквателни пунктове на страната – със Сърбия, с Турция и с Румъния, се развива главоломно. Автомобили и тирове се редят с километри, за да заредят при нас, защото горивото се продава “дюти фри“ – без мито и акциз. Любопитен анекдот е, че Иван Костов, за да подпише разрешителното, по думите на баща ми “нищо не поиска”. Все го споменаваше с голямо учудване.
За тези от вас, които веднага ще скочат с коментари, ще кажа само, че 1992 г. в България нямаше почти нищо, дори мутри нямаше – те дойдоха по-късно. Тогава властта се е стремяла не „да вземе“, както сега, а ако може да помогне, стига да не загуби нищо от това. Така на баща ми му разрешиха безмитната дейност.
Разказвам всичкото това и го свързвам със сегашния казус с Божков неслучайно. След като бензиностанциите започнаха да функционират, там се плащаше кеш, с чужда валута, марки или долари – тогава нямаше банки и пос терминали – политици от няколко поредни правителства взеха много сериозно да се облизват.
В тази връзка ще вметна само, че “Братя Василеви” беше най-големият данъкоплатец в държавата през 1994г. именно от тази си дейност.
Така…
В края на 90-те години, след като безиностанциите работят няколко години усилено, министерският съвет, с премиер същия Иван Костов, приема изведнъж специално скроени за целта правителствени разпоредби, с което спират дейността на бензиностанциите. Ще подмина голяма част от подробностите, но повече от половин година баща ми отказва да се поддаде на рекет. Тогава се явява един от най-близките до Костов хора – тогавашния председател на Външната комисия Асен Агов – и любезно му предлага да си продаде бизнеса. Дава му да разбере, че или ще приеме предложението, или бензиноколонките ще мухлясат. Предлага му да уреди продажбата с близък до ДПС бизнесмен, който днес има банка. В крайна сметка продава бизнеса, защото, чисто и просто, отказва да се разбере с тях по какъвто и да е било начин – тоест да връща кеш. Само няколко седмици след продажбата специално скроените правителствени разпоредби се изменят, пречките пред бизнеса падат и новият собственик завърта колелото на пълни обороти. Това е много дълга история, но я разказвам накратко, защото изводите, а не детайлите, са важни. Така.
Третата бензостанция – в Свободната зона в Русе на границата с Румъния – продължава обаче да е наша и работи на постоянен 24-часов режим. Но скоро, при следващото правителство, нейната съдба следва тази на останалите две.
Министър-председател тогава е Симеон Сакскобурготски, а коалиционният му партоьор, вече съвсем официално, е ДПС. На баща ми пак му прошепват, че трябва да “връща”. Депутатът, който предава съобщението, до ден днешен е в парламента и седи винаги до Пеевски. Изразът, който ползва, ако не ме пъже паметта, е: “ръката, която дава (разбирай държавата, а те, политиците, я считат за тяхна собственост), е ръката, която взима”. Баща ми отива на среща при Симеон, за да му каже, че го рекетират в опит да намери начин да си спаси бизнеса. На срещата самият премиер тогава му казва, че “нарежданията идват директно от него”, без въобще да му мигне окото. Разбирай – няма никакъв шанс да преодолееш рекета.
И без въобще пък на мен да ми мигне окото, мога спокойно да ви кажа, че схемата с рекета не идваше директно от него, а от коалиционния им партньор – ДПС. Безиностанциите бяха огромен извор на пари, в брой, а партиите имат нужда от подобни източници. Тогава НДСВ и ДПС, естествено, бяха заедно в схемата. Както са сега ПП/ДБ с ГЕРБ. Опитните учат новия, “свестния”, как “стават нещата”.
Как стана ли? По същата схема, както взеха на Божков бизнеса. Идват, казват ти, че трябва да се отчиташ, правят го най-спокойно, и ти реално имаш два избора. Или да влезеш в схемата, или да ти вземат бизнеса. Баща ми, както споменах, отказа. Помня да казва вкъщи “ако се съглася, къде ще му е краят, освен това ще ме държат”. Защото, уважаеми приятели, като влезеш в схемата с рушветите и властта, няма излизане. Платиш ли веднъж, винаги ще те държат. Ти си дал рушвета, а те са го взели, ставате участници в схемата и никога няма да позволите да се разбере, защото пропадате и двамата. Това, че Божков беше достатъчно луд да се опъне е изключение от правилото. Останалите 99% си траят. А тези като баща ми, които са отказали – не знам въобще дали има друг такъв пример.
Разказвам тази интересна семейна история, за да ви кажа няколко неща:
1) Политическият елит отдавна се е научил на рекет, за да точи черни пари. Схемата, по която ни взеха бизнеса, е груб, необработен вариант, вероятно първият такъв в България, на същата, добре обяснена във видеото на Божков схема, по която му взеха бизнеса. С тази разлика, че е приел да бъде в схемата, преди да му вдигнат мизата и в крайна сметка да му го вземат. Ако имаше прокуратура, отдавна и Божков – за даване на рушвет, и водещите фигури от ГЕРБ, трябваше да си понесат отговорността. Ама няма как, нали. Трябва вазимно да се прецакат.
2) Честен голям бизнес в България, несвързан по някакъв начин с държавата, няма. Изключвам АйТи сектора. Доверете ми се, като ви казвам, че всички, абсолютно всички по върховете на държавата, са се “овъртолили”, прощавайте за израза, с вечните мутри от властта – Доган, Пеевски, Борисов, релевантните днес, но и такива от миналото, които вече сте забравили. И бъдете сигурни, че си знаят мръсните гащи. Ние изчезнахме много отдавна благодарение на разума и силата на баща ми, в резултат на което днес сме свободни. Вярно, с много по-малък към днешна дата бизнес, но свободни. Благодарение на това мога свободно да говоря и аз, и баща ми. Почти всички останали, които са се поддали на рекета, са пораснали много, но рано или късно се озовават в една килия на Г. М. Димитров. Или треперят да не стигнат до там. Или просто са се разбрали и схемата върви. Затова корупцията по високите етажи на властта е една голяма дъвка, която няма никакво съдържание. Няма и да има. Защото са заедно.
3) Борисов не е измислил рекета. Измислили са схемата още по времето на Костов като премиер, доусъвършенствана от ДПС, и всички, абсолютно всички, са се възползвали от властовата си позиция по един или друг начин, със законови промени, с решения на МС, с данъчни ревизии, с проверки и други силови инструменти, прерогативи на изпълнителната или законодателната власт, а двете винаги се държат от едни и същи хора. И тази цялата система работи от много години. Защото в България властта е корумипирана до мозъка на костите си и нищо няма да се промени. Гарантирам ви, че Киро и компания в момента учат и те “занаята”, както Борисов го научи от ДПС.
4) За да се оправят нещата, системата на държавното управление трябва да се преосмисли ЦЯЛОСТНО. Не гледайте само в съдебната система, няма да можете да я оправите като отделно парче. То се и вижда по резултатите от многото съдебни “реформи”, предложени от същите политици. Трябва да се преосмисли архитектурата на законодателна, изпълнителна и съдебна система, разглеждани ЗАЕДНО. Надявам се също така, след сагата с “Продължаваме промяната”, да сте стигнали, като мен, до извода, че не е решение да смените политиците. Политиците не можете да ги смените всички накуп. И да ги подмените частично, старите кучета ще научат новите на схемата. И така ще е до безкрай.
Така че Божков, според мен говори 100%-товата истина и това, че се е случила подобна засечка между мастите характери на дебелите корупционери, е истински шанс. Ако от това не излезе нищо, значи цялата ни държава, почти всички институции, са абсолютно пробити! Нещо, което всички ние, от знаем всъщност много добре.
Слави Василев