Как само изглеждаха учителките в пернишкото училище за надарени деца, които рисуват кор, както децата в художествената гимназия рисуват натюрморт с ябълка и парче дорийска колона. Беше ги наредила директорката около голямата маса в учителската стая, която стая винаги и навсякъде е една и съща и която винаги е била в кошмарните ми сънища. Дори, когато ходих да записвам сина ми в първи клас, ми се подкосиха краката, като влязох и застанах пред една учителка и взех да се оправдавам почти със сълзи на очи, че се аз се казвам Тинтерова, а детиту – другояче… Оглеждах се тревожно, дали от някой ъгъл няма да изскочи Х и да ме пита злобно – Ти прочете ли „Майка“? или Y да ми връчи лист с логаритми в задача за басейн… Или пък Z да ме пита за валенсията на хлора, най-големият ми кошмар…
Та, учителките в пернишкото училище изглеждаха едни измъчени от модерността жени. Хич не бяха убедени, че е правилно децата да рисуват органи, ама кво да кажат, горките? Сред тях се открояваше младата психоложка, която с гърдите си бранеше изконното право на четвъртокласниците да рисуват кор.
Моят син, например, чак в 6-ти клас започна с тия рисунки и те не бяха никак хубави. Даже се съблазнявах от идеята да му покажа как се рисува или да го пратя на курс по рисуване. А тези пернишки деца, можем да бъдем сигурни, че няма да загрозяват тоалетните, последните страници на тетрадките си, пещерите, в които ги водят на открити уроци, а и пирамидите, дворчето на Жулиета във Верона, Колизеят и други важни места, със скапани рисунки. А ние се възмущаваме….
Представих си как учителката с най-строгия вид, оная с очилата, се прибира вкъщи, събува си ботушите още на стълбището, че да не цапа, и от вратата кресва:
– Гого, Гогоууу, ела тук немедлено!
От една врата се подава главата на пъпчив пубер:
– Кво?
– Веднага донеси тетрадка и молив и нарисувай един кор!
Гогата с вид на обречен на смърт донася лист и молив, сяда на кухненската маса, в единия край на коята майка му, страшната учителка, вече реже лук за яхния и с един замах оформа един кор.
– Простак! – казва отчаяно учителката – изобщо не знаеш как се рисува това! Какво да те правя сега? Начи, като пръво ти взимам телефона за 1 седмица. Забранявам да излизаш с Пешо, щото ти влияе зле и ще миеш пода секи ден!
И после виква:
– Пешо, ела да си видиш сина, нищо не е научил тоя тунеядец…Този мързел – и плесва с дръжката на ножа Гогата по главата.
Гогата поглежда към вратата и казва:
– Тате, некой лопна…
…. Въобще в семейството настава една драма, не е за приказване!
П. П. Ся не ви ли е повече кеф да се разправяме за това, отколкото за колко смахнато, отвратително и гнъсно стана на територията? Да се разправяме за това имало ли е шоколад или не преди 89-та или пък да се наричаме комунисти? Скандалите също биват приятни и неприятни. Този е от приятните…. Приятен беше и оня скандал за голия учител.
Данс-манс и гедебопите, моля ви, пускайте по-често такива скандали!