„…Графинята с изменено лице тича към езерото….“
Като видя Хампарцудрън и онемявам и нищо друго не ме интересува, освен какво говори.
– 50 години и повече комунистическо управление – вика – внушаваха на хората, че предприятията са техни…. и т.н. Почнахме да ги закръгляваме комунизмите. Скоро ще станат 60 години.
– Хората, преувеличават – за приватизацията.
– Няма опасност за лева, ако сме все така стабилни…
– Няма смисъл да се обръщат левовете в евро, защото сме стабилни….
– Това е като спора къде е мястото на нулата – за стабилността на лева
– Ако си организираме образованието…. – пак за лева
– Може две години, може и повече, зависи … – за приемането на еврото у нас.
Великият комбинатор седеше до бамбукова масичка и пишеше.
— Бият Паниковски! — викна Балаганов, застанал като картина на вратата.
— Вече? — попита деловито Бендер. — Нещо много бързо.
— Бият Паниковски! — повтори отчаяно рижият Шура. — До „Херкулес“.
— Защо ревете като бяла мечка в топло време? — каза строго Остап. — Отдавна ли го бият?
— Повече от пет минути.
Хампарцудрън и Хемикян са две от децата на лейтенант Шмид. Сигурна съм.