Яяя......

He is the King

За осмият си рожден ден…преди 28 години, получих от татко грамадански златни обеци с рубини и още някакви камънаци, които майка ми никога не ми разреши да нося и накрая ги продаде, заедно с всичкото налично злато в апартамента и със самия апартамент, за да си купи къща.
За същия рожден ден от мама получих две аудиокасети, най – доброто на „Queen“ и албум – плейлист от филма „Hair“.

Една вечер тя се прибра и беше много разстроена, спомням си сякаш беше вчера днешния ден преди 28 години… Хубавото и помръкнало лице на мама, докато се преоблича подсмърчайки. И себе си помня – една такава разгащена и по терлици, стоя пред дивана и гледам майка си, недоумяваща и шокирана от това, че може да плаче за някакви непознати, които не са наши роднини, нито кучета. Стана ми много мъчно за нея, уплаших се, че си е загубила разсъдъка от мъка, защото вече няма кой да ги пее тези песни и взех решение да ги науча всичките.

Научих ги за седмица! И пеех до изнемога и полуда! Месеци наред заглушавах всички долитащи звуци от съседните панелни жилища (от това време ми е навика да ползвам дезодорант вместо микрофон). Аз и Фреди в касетофона, изнасяхме пищни концерти всяка вечер за мама, а през деня репетирахме…за съседите.

На следващия рожден ден получих аудиозаписи на Моцарт, както и Токата и фуга на Бах. Моята майка реши въпроса с ужасното ми пеене…при липсата на вокали в записите.

Когато излезе „Бохемска рапсодия“ преживях един от онези дълги моменти на пълно щастие – да го гледам заедно с мама и моята си дъщеря, а после половин нощ да гледаме записи. Божествено!
И днешната вечер ще прекараме заедно, ще пием от разкошните прасковени компоти, с които мама се е амбицирала да ме запаси до второ пришествие (поне), ще ядем маслени сладки, ще слушаме Queen, а после ще гледаме и слушаме „Hair“.

В този ред на мисли майка ми има един много готин лаф “ За мен един творец не е моят творец, ако се опитвам да реша – какво иска да ми каже творецът със своето дело? Много ми е важно да разбирам какво ми казва.“

Важно е да се отбележи, че майките ни, някога, преди да влязат във въртележката на средната възраст, заедно с всичките си тенджери, компоти, претенции към нас, както и безобразното количество рецепти за царска туршия, са били секси! Били са хипита! Били са Рок! И в тях са се влюбвали бащите ни и много други мъже/жени…хора. Били са модни икони. Били са дори екзалтирани последователки на влечението/вълната/мотото „45 години стигат“. И са били много успешни жени, майки, работнички…или нещо средно между трите – жонглиращи с отговорностите и забранения плод „демокрация“.

Изпращам небесен поздрав на най-мъжествения и неподражаем рок – артист, безкрайно талантлив, търсещ, чувствителен и чувствен, страдащ, щастлив, винаги влюбен, опиянен.. И абсолютен професионалист, който 28 години по-късно може да събере три поколения жени и да направи вечерта им незабравима!

За теб Фреди…
https://youtu.be/0mH23CAV7jE. 💋

Алена Велчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *