Сутрешни работи…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Пия кафе, слушам новини, чета си разни работи и си мисля… Не им давали да развяват дълги коси в училище, пък с униформи ги карали да ходят, пък проверявали колко са им дълги ноктите… Ся аз не съм канселирана и фитната не съм, даже и адженда нямам, ама на мен ми забраниха: Да пуша в […]

Демократични натрупвания

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Гледам я вънкашната ни министерка и си мисля, че просто не е възможно такова създание да е вънкашна министерка. Че даже се и оженила, би казала баба ми…. – Това е напълно невъзможно! – вика комунистическото ми образование. Това с комунистическото образование не съм го аз измислила, Боже опази, не съм толкова умна! Каза ми […]

Поколението Z

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Предварително се извинявям за словесната диария. Всички се надяваме, че след този инцидент повечето разглезени представители на поколението Z и най-вече техните родители ще им трепне малко сърчицето, ще си извадят поуки, нo дали? Това не е от вчера. И нека не се правим, че няма връзка всичкото по-долу. Те са израстнали в среда без […]

Бизнесът срещу ВирусЪТ…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Успокойтьес – икономическа криза не може да ни стигне, щото икономиката ни е стабилна, а бизнесът – гъвкав. Не е така, обаче с Италия. Щото техната не е стабилна и бизнесът им е закостенял… Неподвижен, не като наще бизнеси – в кризи винаги намира тайни горски пътечки, ха захар да изнесе, ха гориво или нещо […]

Свобода и демокрация на едро

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Извинявайте, ама много се лигавите на тема свобода и демокрация. Може ли който си поиска да си огразди малко земя и да си струпа боклук от Италия, който е от Африка? Може! Може ли, ако много ти потрябва вода от язовир да идеш и да си отклониш малко само за теб? Можеш. Може ли, ако […]

Отрязани криле

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Десети ноември. Ужасна дата в нашата несретна история. Докато Васко Кръпката, който наистина е кръпка върху лицето на човешкия вид, ни успокояваше, че комунизмът си отива, аз се чудех, имало ли е някога комунизъм където и да е. Мисля, че не. Използването на една чиста до съвършенство идея за мръсни цели, роди чудовищата на мрака […]

Кренвирши! Сега секи ден, секи час има кренвирши!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Комичните близнаци Аргирови викат, че нямало и кренвирши преди 89-та и било голяма радост да си купиш. Да добавим и креМвирши към другите липси. Те са ми връстници, тез братя мушмуроци…. А трите свободно отглеждани големи бели птици на Бтв са решени в тъмно синьо… Когато сме се родили с близнаците е било много тъпо. […]

10 ноември 1989 – 10 ноември 2019

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

10 ноември 1989 година. Вали нещо между сняг и дъжд. София изглежда апатична и притихнала. По “вражеските” радиостанции са съобщили, че Тодор Живков е подал оставка. Ние седим с моят съученик и приятел Енчо у тях, в гарсониера на улица Славянска. Пием кафе. Чакаме новините. Съобщават официално, че бай Тошо вече не управлява рОдината и […]

Долу комунистите, тралала-тралала…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Ив О Ин Джев си вървял през гората и си тананикал: – Долу комунистите, тралала- тралала- лала, тралала!* Отивал да пребори комунизъма. Търсел в гората зли руски шпиони. Бил сигурен, че има. Навеждал се, помирисвал някое цветенце, с туристическото си бастунче разравял някой мравуняк и радостно гледал как мравките се щурат насам-натам. Ако видел гъбка […]

Награди и сеир за сварените жаби на демокрацията

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Снощи, като се прибрахме от малкото си дворче, попаднахме на раздаването на някакви софиянски награди. Наградиха двама опърпани хора, те късичко благодариха и изведнъж, сред и след нелепите шеги и закачки на водещите и една приповдигната веселост, много весела веселост, на сцената цъфна Найо Тицин. – Благодаря госпожо Фъндич, ама много благодаря, даже още повече […]