Виктория Тинтерова

Демократични натрупвания

Публикувано

Гледам я вънкашната ни министерка и си мисля, че просто не е възможно такова създание да е вънкашна министерка. Че даже се и оженила, би казала баба ми….

– Това е напълно невъзможно! – вика комунистическото ми образование.

Това с комунистическото образование не съм го аз измислила, Боже опази, не съм толкова умна! Каза ми го Сергей Игнатов, министър на образованието в правителството на Борисов от 2009 до 2013. Тогава този тип, египтолог в битуването си като учЕн, беше убеден, че хората, учили разни неща до 89-та не могат да изкарат пари за един къшей хляб. Тогава тази му убеденост така ме подтисна, че махнах хляба от менюто. Ям само пасти…. Но да се върнем на вънкашната.

– Е да, ама, ей я на – министерка е! – насмешливо отговарят демократичните натрупвания.

– Бе, ти помниш ли как се появи на летището в оная паметна нощ, в която борисов каза – Всички сме парле ву франсе? – инати се Чугунената глава.

– Без „Бе“, ако може….помня и кво?

– Как извади от една пазарска чанта телефонче и взе да снима?

– Ми снима, що не… После да  показва снимките на мама, баба, леля и чинка и  на срещите на съученици от Пазарджишката гимназия, докато простите ѝ съученички се фукат с некви деца и внуци. Колко хора в България могат да се пофалят със снимки на Макрон на гимназиална среща?! А?! – забиха ми го демократичните натрупвания.

– Ама днес видя ли я на пресконференция, която ще обиколи цяла Европа, с обърнатият на война флаг на държавата? – Чугунената глава не се дава лесно, зер пионерче е била.

– Флагът за разкош е пльоснат на оплюта маска за уста.  – продължава инатливо соц лелката…

– Ей, дребнава работа – ядоса се демокрацията и отиде да се цупи в ъгъла – Я оди си яж пастите…

Тогава се оттеглих от спора, сетих се за осрания портрет на император Франц Йозеф и:

— Замина си и той на оня свят, лека му пръст. Не дочака дори да стане император. Като служех войник, един генерал падна от коня и преспокойно се преби. Спуснаха се да му помагат, да го качват пак на коня и се чудят, че е умрял. И той скоро щеше да става фелдмаршал. Това се случи на парад. Тия паради кога ли са донесли нещо хубаво? В Сараево също е имало някакъв парад. Веднъж, помня, на един такъв парад на куртката ми липсваха двайсет копчета. За тая работа лежах две седмици в карцера и два дена ме държаха вързан на козел като Лазар от библията. Но във войската дисциплина трябва да има, иначе всеки ще започне да си прави, каквото му скимне. Нашият поручик Маковец винаги ни казваше: „Без дисциплина, тъпанари, не може, без нея ще вземете да се катерите по дърветата като маймуни. А службата, идиоти с идиоти, ще ви направи хора.“ И не е ли вярно? Представете си някакъв парк, да речем, на Карлака, и на всяко дърво по един войник без дисциплина. От това винаги ме е било най-много страх.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *