Катраникът на дядо Станчо

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Пладне е. На къра птичият свят пее, звънти наоколо. Слънцето грее малко свидливо. Рано е още, пролет е. Нека има злато в колчана му за летните стрели към Земята. Тревите бързат, протягат връхчета нагоре, да се стоплят, да израстат. Цветенца подават главички сред зеленото и красят синорите. Мъже наоколо, разпрегнали воловете от ралата да почиват […]

Кака Кина

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Магистралата реве зад нас. Мощните коли бързат, режат завоите, връхлитат върху теб, ръмжат и се заканват. После те издухват настрани и се изгубват нагоре към Предела. Свиваме встрани по мекият, рехаво засипан с чакъл път. Пред нас се рейват билата, зелени, мамещи, обещаващи тишина и покой. Спираме пред малката ни виличка, стъкмена от товарно ремарке […]

У дома

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вратите плавно, някак насила се затвориха след него. Топлото остана вътре, зад изпотенитe стъкла. Виелицата го посрещна с бръснещ вихър, захвърли цели шепи сняг в очите му. Шофьорът на автобуса няколко пъти го попита наистина ли иска да слезе тука. Все пак до първите къщи на селото има около половин километър, виелицата е ужасна, сипе. […]

Старата циганка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Какво слънце е напекло старата кариера. Спряло насред небето, нито мърда, нито поглежда настрани. Изгаря и без туй изсъхналите тревици между камънака. Тук-там прибягват гущерчета, да се скрият от жегата. Шмугват се под някоя плоча и застиват там, да не примамят нечие око от висинето. Бяло охлювче току се свлече по пясъчника надолу, не издържало […]

Старите мъже

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Те не говорят с всекиго и как да е. Поглеждат изпод вежди, засукват мустак (ако го имат) и си затрайват. Нахлупват шапката си по-ниско, дръпват силно от фаса, дълго го мачкат в стария пепелник. Други пък попържат, мърдайки само устни. Слушат младока, който ще им взема интервюто, навеждат по-ниско главите и придърпват запотените чаши към […]

Самодивското кладенче

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Ранна утрин беше ранила. Росата още блестеше в тревите. Слънцето не бързаше да изгрее и сенките се помайваха в ниското. Таеше наоколо. Птиците още не пееха. Пъргава булка кършеше снага надолу по пътеката към кладенеца. Бързаше да ошета дорде е ранина. Блестяха бакърите на витата ѝ кобилица, нозете ѝ мокрееха в тревата. Кога слезе долу […]

Грехът на една майка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Слънцето бавно пълзеше по небето и отиваше къде пладня. Беше утихнало наоколо, чак звънеше тишината. Звънеше като звънците на стадата, които караха напреде си. Що не ги завръщаха мъжете? Баба Мара отвори очи и се огледа наоколо. Дома си е тука, хубаво си е. Добре сториха, че се завърнаха по къщята си в родното село. […]

Синьова булка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Три дни сватбата оглася селото. Богат е чорбаджи Найден, сватбата е голяма. Един син има той и него жени. Другите му деца все женски, запиляха се по чужди села и чужди родове продължиха. Големи зестри им даде, големи сватби им стегна, ама за сина си пазеше всичкото имане. Последен го завъдиха, голяма грижа по него […]

Син да имаш

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

„… син да имаш, да порасне, него, момко, аз да взема…“ Народна песен Изведе коня, яхна го и препусна с всички сили. Слънцето не беше изгряло още, но мира не му даваше тая работа. Откакто синът му залюби другоселката, сън не го ловеше, като отнесен ходеше и се чудом чудеше: как да го спаси? Как […]

Помните ли…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Помните ли вие, деца, не толкова малки, дори не и млади, а вече достолепни… Помните ли началото на зимата, на село и в малкия град. Когато ниските, сиви облаци са притиснали небето, слезли почти на земята, полегнали ребром в нивята. Ронят дребни сълзици по цели седмици. Възрастните са се прибрали по къщята. Ние, децата, след […]