Веса

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Висока, стройна, яка мома е Веса. Четирима братя я закрилят. Ра́сти край тях, с техните игри, и стана силна и независима. Нищо и никой не може да ѝ се опре. Ергените стоят далеч от нея. Страхуват се от острия ѝ език, яката ръка и братята, готови всеки миг да я защитят. Момите кръжат около Веса, […]

Имане

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

„Салиху бално добалне, извади ножче сребарно та са в сърцето прободе, силум си думи издума: – Прокльоту да е имане, имане още имене, ага ти нема севдьона, севдьона, порво венчило.“ Народна песен Сенките бавно пълзят из къра откъм запад. Разтапя се последната жар на слънцето и синята вечер иде полека. Крясък на птица замира в […]

Нощта срещу Спасовден

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

– Върви, върви подире ми, не се озъртай – смъмри я свекърва ѝ, кога надвечер се промъкваха из пустите сокаци. Старата вървеше напред, безплътна и суха като сянка. Носеше вързоп в едната ръка. Младата пристъпяше навела глава след нея, а сърцето ѝ пърхаше в гърдите като беззащитно пиле. Бузите ѝ горяха, кръв щеше да капне, […]

Назлън Донка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

По едноименната народна песен. Написах разказа, слушайки изпълнението на Йордан Гемеджиев. Линк в края на текста. Назлън Донка Слънцето кърваво се подава далече напред, зад тополите. Сълзите на росата тихичко се стичат от нетрепващите листенца. Свличат се, попивайки в черната, безмълвна земя. Ни птича песен се чува наоколо, ни живинка някаква шумулва. По пътя иде […]

Златна сватба

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Велика беше станала рано. Измете чардака, стъпалата надолу. Напръска с бакъра по двора и чисто измете и там, слезе към плочника, и излезе пред портите. Да бъде чисто и преметено, да ухае на утрин, на роса. Не смееше да погледне на изток, към слънцето. То не беше подало още глава иззад баирите. Птиците не пееха […]

Двамата

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Димитровден е днес, ама Балканът се разлюти още нощеска. Замятаха клони буките, надолу подеха яростта им дъбаците, вятърът засвири на най-тънките струни и от небето се юрна фъртуната. Доде се съмна, обрули листата от дърветата наоколо, натика колкото можа под вратата на къщата и започна да сипе сняг върху им. Димитра погледна надолу и тихо […]