Зимна привечер…някога

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Някога много обичах, зимата, когато мракът започваше да се спуска и обличаше със синкава пелерина притихналата махала и село, да кажа на нашите – „Аз отивам до баба и дядо да ги видя какво правят.“ Часът е още пет, пет и нещо, но навън освен следите от шейните по снега, които ние децата сме оставили […]

…и радиото гръмна!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Share my life, take me for what I am…. …тъкмо започваше, когато завъртях ключа, запалих двигателя, радиото веднага гръмна и аз както винаги първо се стряскам (всеки път!) и веднага започвам да пея. I don’t want to have to go where you don’t follow… …много трудна песен и припявам само там където съм позапомнила текста. […]

Радосвет Радев или – Прасета в космоса

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Слушам Радосвет Радев и изведнъж ми стана кристално ясно, че нема а са опрайм, докато имаме такива велики бизнесмени. Вика, че в Северозападна България, имало лаф, който се чувал сутрин по кафенетата от млади хора: – Що ще им работим, като родителите ми пращат пари …. Демек, не работят, лентяйстват, но по някаква космически неизвестна […]

Победителите не ги съдят

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не знам дали и вие, драги френдове и френдки, сте във вечен конфликт с родителското тяло, но ние с баща ми сме просто уникални в това отношение. Понеже и двамата сме дребнави, основното ни правило е: „Никога не отстъпвай по време на спор!“ Каквото и да става, с цената на всичко, ти трябва да излезеш […]