Веса

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Висока, стройна, яка мома е Веса. Четирима братя я закрилят. Ра́сти край тях, с техните игри, и стана силна и независима. Нищо и никой не може да ѝ се опре. Ергените стоят далеч от нея. Страхуват се от острия ѝ език, яката ръка и братята, готови всеки миг да я защитят. Момите кръжат около Веса, […]

Имане

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

„Салиху бално добалне, извади ножче сребарно та са в сърцето прободе, силум си думи издума: – Прокльоту да е имане, имане още имене, ага ти нема севдьона, севдьона, порво венчило.“ Народна песен Сенките бавно пълзят из къра откъм запад. Разтапя се последната жар на слънцето и синята вечер иде полека. Крясък на птица замира в […]

Назлън Донка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

По едноименната народна песен. Написах разказа, слушайки изпълнението на Йордан Гемеджиев. Линк в края на текста. Назлън Донка Слънцето кърваво се подава далече напред, зад тополите. Сълзите на росата тихичко се стичат от нетрепващите листенца. Свличат се, попивайки в черната, безмълвна земя. Ни птича песен се чува наоколо, ни живинка някаква шумулва. По пътя иде […]

В памет на нани Шушан

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Шушан живя огромен, дълъг като вечност живот. На въпроса за възрастта ѝ винаги отговаряше едно и също: „Родена съм в последната година от управлението на Александър II, така че смятайте“. И хората смятаха. Изумяваха се, питаха отново и, получавайки утвърдителен отговор, вдигаха ръце. Шушан изглеждаше на не повече от седемдесет и пет, а според пресмятанията […]

Човешките грехове и прошката

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Срещу апартамента ни на Скобелев, живееха Евичка и синът ѝ Ивашката. Заради Ивашката изядох в ранните си години няколко наказания и два големи шамара. Едното наказание беше, защото на около 3 и малко години на тъжния и обвинителен въпрос на баба ми, когато ме прибра от Двора: – Ох, какво да ги правя тия кални […]

Сините уши на покойника Симон

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Почина съпругът на Силвия Айинанц. Не може да се каже, че смъртта му беше изненада за хората, защото Симон беше доста над осемдесетте, а ако трябва да сме точни – на деветдесет без година. Но всички без изключение бяха разстроени – съпругът на Силвия беше душата на компанията и всеобщ любимец. Живееше широко и лудо, […]

Разказ по картинка

Публикувано 2 коментараПубликувано в Виктория Тинтерова

Тази уютност на картинката е някъде по света. Видял я е и Пепи от Младост. Рекъл си: – Ха и аз ще си направя  такова. Ще си джиткам из София, ще радвам хората и ще изкарам някой лев. Речено-сторено. Боядисал старото Опили жълто-бяло-червено и синьо, на квадрати, нали се сещате, като на онзи, Мондриан картинките. […]

Севда

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. Откакто моя се гътна от инфаркта и ме остави сам-сама, за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види че е настанал часът… Наше село си е баш село. На завет е и […]

Дъждовни капки

Публикувано 1 CommentПубликувано в Виктория Тинтерова

От първия ден, в който водя детето на училище, виждам едно момиче, циганче, което седи на ъгъла срещу училището. Търпеливо седи и просто гледа как децата си играят. Мина есента, дойде зимата, а момичето всеки ден, по едно и също време седи на ъгъла и гледа децата. Височко е, слабо, чисто и сресано, със стари, […]

Малко размисли и изводи за „Кръв от къртица“

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вчера първо прочетох пост на приятелка за тая нашумяла „Кръв от къртица“, после прочетох друг пост на друга приятелка по същата тема, а вечерта си говорих с трета приятелка (ма аз мноо приятелки имам, бе!) и пак стана дума за същото. Ма, я я прочети таз къртича кръв бе, Иване, изоставаш, казах си. И я […]