Бели череши…

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Ерна ме прати тук. С едни бели череши. И със спомена за баба в старата къща в Шумен. С огнището на двора, с голямата тава за сладкА върху триногата над разпалената жарава и с малките трикраки столчета около нея, на които, превили уморени от пътищата си тела, седят маминка, леля Радка – съседката от ляво, […]

Голям смях пада…

Публикувано 1 CommentПубликувано в Виктория Тинтерова

Голям смях падна в началото на сутрешното на Нова, нали се сещате – онова, в което прожектират разни клипчета. Пратените от зрители. Например – бай Пешо видял готина мацка и ѝ снимал задната част… Не бе, не, майтапя се… такива красоти хората не снимат. Снимат как дебел човек прескача мантинела, снимат зъл нарушител без маска […]

…от добро…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Човек с какво ли не привиква?! Това си мисля днес. Някак след петия ден и шока от влудяващия престой вкъщи, от сблъсъка с 24-часовото приключение да си постоянно с домашните любимци днес съм някак странно спокойна. Е, не е съвсем спокойствие. Признавам си. Но пък не крещя, примирена съм. Приела съм съдбата си един вид. […]

Коледни хора: ИСТОРИЯТА ЗА ДЕЛЧО

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Казваше се Делчо. Казвам „казваше се“, защото през тази година почина. Краят на май беше, около абитуриентските балове, когато на вратата на кооперацията ни в София се появи некрологът му. Делчо беше пазач. Или портиер, охрана, байчо, чичката в къщичката до същия тоя вход, на който увисна некролога му тази година. Такъв си беше Делчо […]