Крум

The Fuckening

Публикувано

…или изкуството да надцакаш шибаната страна на живота

The Fuckening – когато всичко през деня минава добре и нормално, но ти не му вярваш и в един момент нещата се преебават яко – аха, те ти го the fuckening!

Последния работен ден за годината – към 3 и петнай’се някъде…
Обслужвам семейна двойка, тя – дребничка, атлетична блондинка; той – с размерите на дирижабъла „Хинденбург“, но са готини – имаме си лаф, а и те винаги купуват плодове, колкото дневния порцион на средно голям зоопарк и…

…и тука настъпва The Fuckening!

The Fuckening рядко се движи самотно и за тва резко осъзнавам неколко неща едновременно:

1. Кантара,с който работя се е преселил в Рая на метрологията – нема захранване.
2. Мистериозна, водопроводна авария е превърнала пода в Охридското езеро и аз шляпам неебателно из него
3. Зад готините ми клиенти се е образувала опашка от бабички, които нервно чаткат с чейнета и бастуни, начело с…

…с една лелка от типа претенциозна-варненска-реститутка, която тъкмо откъртва начервосани джуки във възмутеното (и най-гнусния и нетърпим за мен варненско-бургаски израз):
– АМА КО’Ѝ ТУЙ НЯЯяя…

Тука времето преминава в забавен каданс – почти спира (аз съм човек, чийто житейски късмет на 95% е „похарчен“, че изобщо е оцелял при раждането си) и съм готов във всеки момент да очаквам разни преебавки така, че:

а) с ловкостта на Дейвид Копърфийлд заменям „мъртвия“ кантар с резервен такъв
б) тегля, опаковам, давам стоките на готините клиенти и
в) отправям стандартните пожелания
г) с нисък, направо куршумен старт спринтирам до близките контейнери за боклук, където намирам торба с три потника, една нощница и дамски панталон – сичките снежно-бели, ама на мене не ми дреме
д) „тапицирам“, попивам наводнения под с потници и гащници

_ …няящу?!? – завършва дъртата пастърма, обаче готините ми клиенти не са „за’лупени“ и смирени смотаняци и аз дочувам метафоричното зареждане на оръжията и освобождаване на предпазителите – на път съм да се окажа насред словестна престрелка затова вадя усмивка по-голяма от тая на Джокера и:

– Добър ден, Госпожо! Изглеждате перфектно – явно заради предстоящия празник? А как в майка ви? Не съм я виждал вчера и днес?
(майка ѝ е дребна и крива като кука – пряко и преносно бабичка, която изглежда съсухрена САМО защото е рафинираната есенция на чистото и неподправено Зло)
Дъртата реститутка внезапно се оказва в положение на войнстваща валкирия, катастрофирала в огромната бала захарен памук на моето лицемерие:
– А! Ами добре е, ама я въртят ставите тия дни, та не излиза много.

Готината семейна двойка ми кимат в знак на разбиране и се изнасят, а аз тегля на кантара трите критични глави лук на вехтата реститутка.
Нещата леко се преебаха, когато се спънах от презрамка на дамски потник попиващ вода на пода (и леко „припаднах“ неволно на коленца), ама като цяло се отървах.

Резултат:
Аз – The Fuckening 1:0

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *