Не знам откъде и как, но на всяка Нова година, това съм го забелязала откак имам фейсбук, изпълзяват и ме налазват някакви хора, които много искат да бъдем приятели. Предимно мъже. Предимно от онзи тип, до когото бих се докоснала само с дулото на Берета 92 и ако срещна въпросния тип късно вечер, ще побягна с писъци и след това цяла година ще лежа на дивана на някой психоаналитик, ще вдишвам мириса на стара кожена тапицерия и ще осъзнавам, че си хапя устните, защото в утробата за пръв път съм усетила вкуса на кисело зеле през пъпната връв.
Аз не знам от чувала на добрия дядка ли се изсипват тези невероятни човешки екземпляри. Профилните им снимки – обикновено по потник и гащета, докато нагъват сарми и за фон има разжарено кюмбе и миналогодишен календар с Божията майка – са достатъчно красноречиви.
Аз не знам какво можем да си кажем с тези хора – от кюмбета не се интересувам, мразя да обменям рецепти за сарми, а видът на косматите им крака, надничащи свенливо от крачолките, ме запраща в една паралелна действителност, много по-лоша от нашата.
Има и друг тип – в профила пише „разведен“, с мълчаливо продължение “ търси нова звезда на своя малък небосклон“.
Нямам нищо против разведените мъже като част от целокупното човечество. Но имам силно против да виждат в мое лице потенциална утеха в мрачните вечери.
Има и трети тип – тези мъже са напористи и без да губят време в условности и „zdr ko pr“ директно ми изреждат исканията си, които включват много нестандартен секс, бой, палки и камшици. Даже ми пращат снимки, за да илюстрират желанията си. Много често тези мъже имат в речника си думата „Хабиби“ и ухаят на близък изток.
Има и жени, които много искат да станем приятелки. Не знам, но изгледът на жена пред кичесто мушкато и с куки за плетене в ръцете ме отказва веднага от потенциално приятелство. Не за друго, но очевидно нямаме общи интереси.
Както и с дамите, които, ако аз напиша: „Небето е мрачно, сякаш Коледа е мъртва“ се надпреварват да ме опровергават с реплики от рода на: “ Искре, я горе главата, налейте си с мъжО по едно и пийте за ваше здраве“, или: „Усмихни се! На Коледа стават чудеса!“, или „Тегли му една майна, ще си намериш друг!“
Последното най ме дразни, сякаш всичко на този свят се изчерпва с мъжете, дяволите да ги вземат тия глупави крави, които не могат и да се напасат без мъж. А има и един много специален мъж, когото директно блокирах, защото предложението му за приятелство беше следното: „Казвай, кога ще се видим?“ и когато му отговорих подобаващо в стилистиката на най-доброто от ренесансовите поети, ми написа: „Ти си слаба ракия, не струваш“ и ми прати песента „Кукла“. Ха сега де! Де го чукаш, де се пука!
Така че, ако някой иска да си подбере най-ненормалните приятели на света, да се обажда, ще му помогна. С шепи да гребеш, има за всички.