На инструменталите Булсатком, вокално изпълнение – основно аз, с честите прибежки на оркестъра.
Всичко започва, знаете много добре, с противното – за това натиснете едно, за друго две, за трето хикс, за четвърто игрек, съберете неизвестните, извадете четиринайсе, сол на вкус, за десет минути на 180 градуса по Рихтер – ай ся, слез да видиш ко стана!
Натискам, смятам, анализирам, а по звуците на неизвестен за мен пианист разбирам, че вече съм във вестибюла, точно преди да ме поканят да вляза, о, шанте! Предполагам в този момент слагат масата и текат последни приготовления, а оберкелнерът кърши ръце и тръпне в очакване да ми метне пешкир на лявото рамо за добре дошъл.
Китайския порцелан ли вадеха в последния момент, мухи ли се бяха навъдили, та ги гонеха, но всичко се проточи безкрайно дълго и аз взех, че написах два текста и два аранжимента към малка нощна музика с която ме изтезаваха.
На третия кавър бодър глас ми каза – „Вие разговаряте с Аделина.“
Е, да му еба майката! Не можеше ли да е Ефросина или Рапунцел!?
Аделина е хубаво име – не искам да се ебавам с Аделина.
Ма, ко пък!
– Здрасти, Аделинче. Няма ми нета, що тъй?
– Дайте телефонен номер или ЕГН.
– На. Ай ся кажи, що тъй?
– …..миииии….стигнали сте лимита, г-н Иванов.
– Стигнах го. Ама си доплатих десет гигабайта. Де са?
– Системата не вижда доплащането, г-н Иванов.
– Значи ѝ трябват диоптри. Аз бележка имам, мойто момиче. Фискален бон! Да ти кажа ли номера му?
– Чакайте, ще ви прехвърля..
– Ма, чакай малко – къде ша ма префърляш!?
Докато го казвах последното и вече бях префърлен.
Пак музика и пак пиано. Тоя път ено кахърно, ено минорно такоа… Доплака ми се, разсополивих се и аха да надуя гайдата и:
– Добър вечер, разговаряте с Ганчо.
– А, Ганец, тъкмо ти ми трябваш! „Белите манастири“ имате ли?
Ганчо се схвана от неочаквания удар.
– …ъъъъ, с какво да ви помогна, г-н Иванов!?
– Първо с липсата на нет, после ше обсъдим корпоративната ви плейлиста и подбор на музика. Стигнал съм лимита, знам, ама си доплатих ени гигабайти, пък тях ги няма. Искам си ги. Нещо неясно?
– Амииии….момент да проверя…
– Проверявай, ма не ми пускай музика! Предпочитам тягостната и неудобна и за двама ни тишина пред тия предизвикващи мисли за самоубийство парчета.
И почна да проверява Ганчо и ебем ви представата за момент, драги Булсат!
Френска селска торта можех да забъркам за времето, в което Ганчо изтезаваше системата да си каже майчиното мляко.
Вече мислех да започна да си режа ноктите на краката и Ганчо се завърна.
– Господин Иванов, виждам, че сте изразходили пакета си, а системата не вижда никакво доплащане. Сигурен ли сте, че сте направили такова?
– Ве, Ганчо! Първо, пакетът ми е цял и в много добро състояние, плюй за мое и негово здраве, ама да не е умряла катерицата дет хвърля въглищата в тоз вашия сървър? Как няма доплащане и как тъй дали съм сигурен!? Аз да не съм плащал на касата на Кауфланд!? И там минах, ма остайх деслева във ваш офис ве!
– Момент, ще ви прехвърля към колега..
Е, тия ташак си праят!
– Добър ден, разговаряте с Аделина.
– Душа, Иван съм от преди малко. Ко ма попрефърляте още малко и ша повърна. Дай да видим ко прайм.
– Момент…
– Ако ма метнеш пак на Ганчо, ше пищя да знайш!
– Г-н Иванов, казах ви вече – системата не вижда вашето плащане за което твърдите, че сте направили… А! Момент, току-що влезе..
– Кой влезе бе, Аделинче? Ма кажи му да си отива на бегом и да не си мръднала от телефона!
– Ъъъъ, виждам плащането – до два часа ще можете да се възползвате от…
– Ма, как два часа, бе!? Аз следобед платих, току-що се смени датата вече и вместо аз да си цъкам, пък ти да се заиграваш по нощите с Ганчо, ма калесваш за след два часа! Ако не стане до пет минути, тия два часа ше ги изкарам на псувни по тебе на живо и ти ше ме слушаш внимателно колко съм неповторяем в подбора на думи! Дай ми да говоря с някой шеф, веднага!
– Ама не ми викайте…
– Ам на кого да викам!? Кажи на кого да викам? Да звънна на националния телефон на Кока-Кола и там да им крещя ли? На колцентъра на мойта фирма да звънна, на Метро на отдел корпоративни клиенти, на кой и на кого ше има по-голям ефект???
– Аз нямам никаква вина за т…
– Аз не казвам, че имаш вина, ама не си и невинна напълно? Ко е само да ми дрънкаш глупости, няма никаква файда, пък ний файда гоним, нале? Затуй искам някой печен. Свързваш ме с такъв и няма да чуеш повече за мен!
– Господин Иванов, часът е след дванайсет полунощ – как очаквате някой от ръководители ни да са на линия по това време?
– А ти как очакваш аз да съм платил за интернет още по ранно ракиено време и ти да ми казваш, че до два часа ше го пуснат, предвид това, че са минали повече от осем часа след фактическото плащане пък аз да седя и да чакам омиротворено!? Чорапи ли да кърпя, чеиз ли да стъкмявам, губер ли да пера – какви да ги дъвча два часа бе, сартце несговорчиво!?
– Не съм оторизирана, за да ви пусна интер…
– Аааа, значи иначе можеш, така ли?? Ако до десет минути нямам интернет, земам нощна смяна на телефонист и ЩЕ ВИ ПО-БЪР-КАМ! Ясен ли съм?
Тук затворих телефона, отворих лаптопа и започнах да засичам. На осмата минута интернеда доде. Отворих, затворих браузъра контролно и изгасих техниката. За хуй мий тоз интернет по туй време! Въпросът беше и винаги ще бъде принципен!