Ако всички бяха такива, вероятно светът нямаше да има грижи. Всъщност милиони единици като нея създават могъщите империи.
Майката на Гочо Хладилния. Тя е сянка. Обитаваща само двора си. И пейката отпред. Сгърбена. Безстрашна. Обикновена, кротка, застаряла, чернокърпеста. С черни дрехи. И дълги дебели черни чорапи. Селска вдовица – от тези, които са като емблеми на българските села. Повехнали, самотни, мълчаливи, тихи обитатели на дворчетата си и още по-тихи съзерцатели на живота от прогнилите пейки пред къщите си. Излизащи на тротоара, когато дойде време да залязва слънцето. Сякаш чакащи и своя залез.
Такава на вид е и майката на Хладилното Гоче. Онзи същия, който всяка пролет изважда всички изрязани от дърветата клони. Които по тоя край наричат челия, а другаде – вършини. И ги трупа на купа, на тротоара, която би напълнила каросерията на един съвременен голям камион. Планина от клони и лозови пръчки.
А тя излиза сутрин с едно малко столче, малко пънче и малко секирче до грамадата. Като дребен кокалест Давид пред хвърлящата сянка задача. И докато са свежи и крехки, започва да ги дроби на дребно. Ден по ден. Като някаква машина – без бързане, но и без спиране. Превръща всичко в малки късчета. Които после синът й пренася с един кош под навеса. Там, до есента, от вятъра и горещината те стават най-добрата подпалка за печката.
Купчината изчезва. И „машината” се прибира. Ще я видите пак отпред, когато дойде време да се рони чубрицата. Да се люпи зрелият фасул. Да се плете кромидът на плитки. Или да се рони царевицата.
Мислил съм много каква е нейната ефективност. И дори съм пресмятал. Но това е отвъд икономиката. И извън обикновените изчисления. Тя не би спряла, ако остане без гориво. Защото самата би изгоряла в работата. Нейно гориво е желанието да е полезна, а това не е икономическа величина.
Тя е така устроена, че колкото повече е ангажирана, толкова по-жизнена остава. Нейният мотив е не сутрешният чай, обедната филия с боба или вечерната попара. Нейната операционна система съдържа един файл само: „Днес трябва да …”
Тя би спряла само ако остане без задачи.
Затова, когато видите някъде подобна „машина”, не се опитвайте да я спрете! Независимо дали е мъжка, или женска. В желанието си да я опазите може да я угасите. Ако ви е свидна, трупайте пред нея съчки и други дребни задачи. Купчините ги подмладяват. Те не са като двигателите да изгарят от натоварване. Те умират от бездействие.
Тези странни, изчезващи устройства!
В момента, в който пиша това, майката на Хладилния е на 92 г. Родена е в началото на миналия век – 1926 г. „
– край –
П.П. Тя беше знаменита жена. Живя на земята като Мария Пенчева Събкова. За мен беше чест, че я познавах.
Книгата „Записки от селската кръчма“ можете да си поръчате, като пишете на автора във фейсбук или се свържете с Издателство „Алитеа“ чрез страницата им.