Катраникът на дядо Станчо

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Пладне е. На къра птичият свят пее, звънти наоколо. Слънцето грее малко свидливо. Рано е още, пролет е. Нека има злато в колчана му за летните стрели към Земята. Тревите бързат, протягат връхчета нагоре, да се стоплят, да израстат. Цветенца подават главички сред зеленото и красят синорите. Мъже наоколо, разпрегнали воловете от ралата да почиват […]

Пуешка история…

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Когато бях тийнейджър пасях пуйки. Мнооого пуйки. През лятната ваканция. Сутрин ставах в 7:00, че да ги изкарам на паша в 8:00. Вземах си една книга под мишница, а в ръката – тояжка и домашна курабийка. Изкарвах ги на широка поляна и се унасях я със Селинджър, я с Йовков, я с Вазов, я с […]

ЗА ХЛЯБА

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

– Дръжте се прилично! Хляб има на масата! – казваше баба и това беше достатъчно, за нас децата, да престанем със закачките. Не повтаряше. Нямаше нужда. Знаехме какво трябва да правим. Баба, като истинска стопанка на къщата, беше установила правила, които всички спазвахме и които бяха и си останаха част от нашето възпитание. Никой не […]

У дома

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вратите плавно, някак насила се затвориха след него. Топлото остана вътре, зад изпотенитe стъкла. Виелицата го посрещна с бръснещ вихър, захвърли цели шепи сняг в очите му. Шофьорът на автобуса няколко пъти го попита наистина ли иска да слезе тука. Все пак до първите къщи на селото има около половин километър, виелицата е ужасна, сипе. […]

МАШИНАТА

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Послепис

Ако всички бяха такива,  вероятно светът нямаше да има грижи. Всъщност милиони единици като нея създават могъщите империи. Майката на Гочо Хладилния. Тя е сянка. Обитаваща  само двора си. И пейката отпред. Сгърбена. Безстрашна. Обикновена, кротка, застаряла, чернокърпеста. С черни дрехи. И дълги дебели черни чорапи. Селска вдовица – от тези, които са като емблеми […]

Златна сватба

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Велика беше станала рано. Измете чардака, стъпалата надолу. Напръска с бакъра по двора и чисто измете и там, слезе към плочника, и излезе пред портите. Да бъде чисто и преметено, да ухае на утрин, на роса. Не смееше да погледне на изток, към слънцето. То не беше подало още глава иззад баирите. Птиците не пееха […]

Неделно утро в късно пролет

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Неделното утро винаги е хубаво. Особено през късната пролет. В правоъгълника на прозореца се разсъмва и птиците се събуждат. Пердетата първо синеят, после стават портокалови. Въздухът е чист и лястовиците започват да се стрелкат в небето,а гълъбите гъргорят нещо на перваза. Когато бяхме деца, хем обичах неделното утро, хем ме беше яд на него. Не, […]

Седем минути…

Публикувано 1 CommentПубликувано в Корона терапия

Седем минути са се свили на топка в гърлото ми и ще напиша за тях – нужно ми е да преглътна. Събота вечер е, аз съм крива, телефонът звъни и изписва: Баща ми. Не вдигам, не ми се говори с него. Всеки път е едно и също – Как си. Добре съм. Пази се. И […]

Лападена супа по градски

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Бръмча си с Щил-чето отвън, кося на улицата пред къщата и минава някакво засукано и пресукано гражданче. Знаете, точно от тоя вид, дето хептен се големеят и им личи отдалече, щото се носят някак така, абе – по-алафранга. Забравената внучка на нечия местна баба ли е, гостенка на местната къща за гости ли – не […]

Млекарят

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

В дъждовни дни като този, когато в затоплените и тропически осветени телевизионни студиа на сутрешните блокове парфюмирани гейове разкриват пред водещите душевните си терзания и дават съвети как новата голяма яка да се съчетава с ръкавелите с двойни копчета, един удавник кара старото си колело по пустия асфалт между две забутани села. С гумирана мушама […]