Ше си праЙм кот си искам

Лападена супа по градски

Публикувано

Бръмча си с Щил-чето отвън, кося на улицата пред къщата и минава някакво засукано и пресукано гражданче. Знаете, точно от тоя вид, дето хептен се големеят и им личи отдалече, щото се носят някак така, абе – по-алафранга.
Забравената внучка на нечия местна баба ли е, гостенка на местната къща за гости ли – не знам. Но носи торбичка пълна с някакъв неустановен за мен към този момент треволяк.

Идва към мен. Започва се!

Добър ден – добър ден.

– Защо косите този хубав лапад? – пита ме на „Вие“ и тръска мигли по-дълги от рамото на косачката – Не си ли правите лападена супа? Вие не знаете ли за полезните му и хранителни свойства? Аз например, досега брах от него еййй там – осведомява ме къде е скубала.

Викам си – тая по произношение блъска от най-голямото добър ден, що ѝ не внеса пък малко селски джаз да видим к’во ше излезе?

И надниквайки ѝ уж елегантно, но съвсем по селски в торбичката – ще рече ровейки в нея без позволение, я питам:

– Ам вий сефтя ле си бирети лапад за чорбъ?

Още на въведението тая стрестнато отстъпва две крачки назад и потвърждава подозренията ми с деликатно кимване.
А че действително за първи път върши тая работа и досега лапад е виждала само в стерилна торбичка на щанда в Кауфланд, разбирам по-това, че още отваряйки найлонката ѝ и в носа ме блъсна тежката миризма на мангуна (бучиниш му викат в града).
Майкоооооу, тая е опасла де що е мернала зеленко из поляната!
Дано не е кършила и клони от джанката на бай Васил, че баш от тая посока дойде…

И се хващам да ѝ спасявам живота или най-малкото да ѝ спестя едно разстройство…с продължителност поне една седмица.

– Щот туй в торбътъй див лапад, дет не съ иде, освен ку ни си магари, пък и доста троскот и кучъ тревъ си наскубала, мойту мичи. Ку имаш таралеж у къщи или морски свини мож ги изхранваш инъ седмица с тоз бер’кет, ма ти н’дей да го бараш с уста – менималнотой да ш’фаниш дрисък. По-хуу та напътя накъде са сяли люцерна ачи да си наскубиш прясна-прясна. Ощи Чудомир е разпраял за нея, чи мож да са гъчи и от чиляци. Ши я ръсниш с малко солчица и оцетец и после муай без да са пр’тисняаш.

Тая вече напълно съкрушена, изсипа зеленията в купчината с трева събрана от мен, сбогува се на мън-мън и с подвито градско самочувствие си хвана пътя.

Бе, тия от на майната си, що си мислят, че ние на село ядем доматите още на разсад както е с кофичките от кисело мляко!?

 

Иначе, ето примерна РЕЦЕПТА за супа от лапад, но на село ѝ викаме чорба ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *