И ето, че дългоочакваният ден в град Свят, настъпи. Всички го очакваха с нетърпение. За този ден се шушукаше отдавна, но никой не вярваше, че наистина ще се случи. Животните от години се подготвяха за него, въпреки, че не знаеха дали ще дойде, но се надяваха. Големите животни разказваха на малките си, че някога преди много, много години една сова-врачка, го предрекла. Малките мигаха с очички и тайно мечтаеха денят да дойде.
И ето, новината дойде от делфина, който се завърна в каналите на Венеция. Той я предаде на лисиците в Лондон, а те от своя страна я предадоха на крокодилите в Дунава. Всички започнаха да се подготвят за големия ден. Изкъпаха се, загладиха козината, лъснаха люспите, разпериха перата и се запътиха към гигантското шапито. Циркът пристигна в град Свят и всички животни бяха поканени, абсолютно безплатно.
Всички се бяха нахранили предварително, за да няма проблеми и сега всеки, независимо от биологичния си вид и йерархия можеше да седне до всеки. Всички мучаха, ревяха, скимтяха, пееха и цвърчаха превъзбудено. Завесата се вдигна и залата избухна. Хората бяха затворени в клетки и гледаха много изплашено. Имаха маски на лицата. Клетките се отвориха и конферансието им каза да свалят маските си. Те го направиха, а малко след това, той им каза да ги сложат отново. Това се повтори няколко пъти, като темпото ставаше все по-бързо. Някой от хората ни можеха да ги свалят и слагат толкова бързо и невидими камшици ги удряха през ръцете. Животните пляскаха щастливи.
След това хората тичаха в кръг, после на обратно. Влизаха и излизаха от клетките под команда. Бутаха се, тъпчеха старите, които не смогваха на темпото и крещяха на децата, че се задъхват. Някои бягаха в кръг, други се опитваха да се скрият под седалките, но техните приятели ги измъкваха от там и ги връщаха обратно. Някои си седяха в клетките и се караха на тези, които тичат навън. Животните бяха в екстаз.
Накрая на представлението, от огромен балон над сцената се изсипа огромно количество храна, тоалетна хартия и алкохол и всички хора се втурнаха да грабят като полудели.Крещяха си, биеха се, убиваха се и грабеха, повече от колкото поемаха ръцете им. Накрая конферансието обяви край на представлението и хората се прибраха в клетките, с всичко, което бяха успели да плячкосат. Имаше и такива, които не бяха успели да се преборят и останаха да лежат на земята, но никой не се интересуваше от тях.
Лампите светнаха, животните аплодираха прави. Тръгнаха си, всеки по неговите си животински задачки. Другата седмица пак щяха да дойдат. Циркът дойде в град Свят, и вече нищо нямаше да е същото.