Днес ми е криво, затова се метнах в чеченската кухня. Трябва да знаете, че Чечня е доста войнствена като манталитет и даже детските народни приказки са зловещи, така че се заех да правя техния чепалгаш. Това са едни лепьошки, т.е. нещо като пълнени питки с нещо си, които се пекат на тиган. Избрах си възможно най-автентичната и лесна рецепта от ютуб и я изгледах внимателно. Та на екрана виждам една чеченка, ама всъщност само ръцете ѝ. По време на клипа адски ме дразнеше това, че е с дълги ръкави и изобщо не си ги дръпна към лактите, ами меси и точи така…..О, те май са мюсюлмани и тя не може да покаже голите си китки, нали?
Иначе рецептата е много лесна, но направих половин доза като за първи път: 350 гр. брашно, 250 гр. кефир (гъст айрян), 1/2 ч.л. сода и 1/2 ч.л. сол. Меся аз с навити ръкави и се получи едно доста симпатично тесто.
Следва плънката: 2 връзки пресен лук, 300 гр. извара (аз сложих сирене), дебела връзка копър, 1 яйце и 1/2 ч.л. сол (само ако слагате извара). Аз обаче добавих и един дебел стрък пресен чесън. Разбърквате добре плънката, въздъхвате дълбоко и хващате точилката.
Тестото го разделих на шест равни части и търпеливо започнах да разточвам всяко парче. То просто трябва да се разпльоска небрежно, защото няма да правим баница, я! И като получите една неопределена геометрична фигура, я натоварвате физически и психически с две супени лъжици от пълнежа, събирате ѝ краищата и ги слепвате (смачквате, сгърчвате, потъпквате…абе каквото ви хареса). Получава се едно тлъсто нещо, което трябва да се разплеска с пръсти или направо да го размажете с точилката до получаването на една следкарантинна палачинка.


Строявате по описания начин всичките шест парчета и започвате едно по едно да ги мятате в сух тиган на котлона. След две минути обръщате, допичате и вадите горкото чепалгашче. Мятате следващото и докато то придобива тен, вие мажете онова готовото с масло, ама мнооого и то от двете страни. Направо да се пропие от масло! Така се справяте и с шестте…..които отдавна са пет, защото мъжът ми се върна от работа и унищожи с кеф първородния чепалгаш. После още един, защото били адски вкусни. А аз вече бях уморена, но доволна от резултата.
Ако искате да разберете що за народ са чеченците, ще ви разкажа накратко една от техните детски приказки – за злата жена и чудовището. Един много добричък мъж имал ужасно заядлива жена и вече едва издържал. Един ден видял в гората дълбока яма и му хрумнал гаден план – когато се прибрал вкъщи, казал на жена си, че е намерил съкровище. Тя веднага тръгнала с него, за да контролира иманярската дейност, щото можел да я излъже, нали, и пожелала тя да се спусне в ямата и сама да види какво точно има. Мъжът ѝ я спуснал с въже, зарязал я там и се прибрал щастлив вкъщи. Обаче той бил много добър човек и след три дни отишъл да провери дали е жива. Застанал над ямата и чул как оная злоба крещи и се кара, а друг глас стене и пъшка. Оказало се, че в ямата паднало едно чудовище, а оная злобната направо му взела здравето, така че мъжът се смилил над чудовището, хвърлил му въже и го измъкнал от ямата, а жена си оставил да пукне.
Чеченска приказка, повтарям. Обаче чепалгашите са много вкусни!
П.П. Преди малко мъжът ми дойде до мен и заплашително заяви: „Начи ако продължаваш да готвиш така, аз няма да се прибирам!“ и поглади издутия си корем. Бил изял трети чепалгаш. Ама аз какво съм виновна? Да не го карам да яде насила?