Яяя......

Чепалгаш

Публикувано

Днес ми е криво, затова се метнах в чеченската кухня. Трябва да знаете, че Чечня е доста войнствена като манталитет и даже детските народни приказки са зловещи, така че се заех да правя техния чепалгаш. Това са едни лепьошки, т.е. нещо като пълнени питки с нещо си, които се пекат на тиган. Избрах си възможно най-автентичната и лесна рецепта от ютуб и я изгледах внимателно. Та на екрана виждам една чеченка, ама всъщност само ръцете ѝ. По време на клипа адски ме дразнеше това, че е с дълги ръкави и изобщо не си ги дръпна към лактите, ами меси и точи така…..О, те май са мюсюлмани и тя не може да покаже голите си китки, нали?

Иначе рецептата е много лесна, но направих половин доза като за първи път: 350 гр. брашно, 250 гр. кефир (гъст айрян), 1/2 ч.л. сода и 1/2 ч.л. сол. Меся аз с навити ръкави и се получи едно доста симпатично тесто.

Следва плънката: 2 връзки пресен лук, 300 гр. извара (аз сложих сирене), дебела връзка копър, 1 яйце и 1/2 ч.л. сол (само ако слагате извара). Аз обаче добавих и един дебел стрък пресен чесън. Разбърквате добре плънката, въздъхвате дълбоко и хващате точилката.

Тестото го разделих на шест равни части и търпеливо започнах да разточвам всяко парче. То просто трябва да се разпльоска небрежно, защото няма да правим баница, я! И като получите една неопределена геометрична фигура, я натоварвате физически и психически с две супени лъжици от пълнежа, събирате ѝ краищата и ги слепвате (смачквате, сгърчвате, потъпквате…абе каквото ви хареса). Получава се едно тлъсто нещо, което трябва да се разплеска с пръсти или направо да го размажете с точилката до получаването на една следкарантинна палачинка.

Строявате по описания начин всичките шест парчета и започвате едно по едно да ги мятате в сух тиган на котлона. След две минути обръщате, допичате и вадите горкото чепалгашче. Мятате следващото и докато то придобива тен, вие мажете онова готовото с масло, ама мнооого и то от двете страни. Направо да се пропие от масло! Така се справяте и с шестте…..които отдавна са пет, защото мъжът ми се върна от работа и унищожи с кеф първородния чепалгаш. После още един, защото били адски вкусни. А аз вече бях уморена, но доволна от резултата.

Ако искате да разберете що за народ са чеченците, ще ви разкажа накратко една от техните детски приказки – за злата жена и чудовището. Един много добричък мъж имал ужасно заядлива жена и вече едва издържал. Един ден видял в гората дълбока яма и му хрумнал гаден план – когато се прибрал вкъщи, казал на жена си, че е намерил съкровище. Тя веднага тръгнала с него, за да контролира иманярската дейност, щото можел да я излъже, нали, и пожелала тя да се спусне в ямата и сама да види какво точно има. Мъжът ѝ я спуснал с въже, зарязал я там и се прибрал щастлив вкъщи. Обаче той бил много добър човек и след три дни отишъл да провери дали е жива. Застанал над ямата и чул как оная злоба крещи и се кара, а друг глас стене и пъшка. Оказало се, че в ямата паднало едно чудовище, а оная злобната направо му взела здравето, така че мъжът се смилил над чудовището, хвърлил му въже и го измъкнал от ямата, а жена си оставил да пукне.
Чеченска приказка, повтарям. Обаче чепалгашите са много вкусни!

П.П. Преди малко мъжът ми дойде до мен и заплашително заяви: „Начи ако продължаваш да готвиш така, аз няма да се прибирам!“ и поглади издутия си корем. Бил изял трети чепалгаш. Ама аз какво съм виновна? Да не го карам да яде насила?

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *