Може и да не ми повярвате, ама за пръв път гледам и слушам Хемикян от начало до край там в онова, дето хората се клепат един друг за разни кофти паркирания или караница на момичета в Н-ското училище.
Ми той въобще не може да говори, бе! Сякаш слушам някакъв пубер да разказва филм за транспортери… Изреченията или имат 5 глагола и 7 подлога, или ни едно от тия, а именно и заедно. Просто невероватно постижение! Как е възможно не мога да си обясня. Може би шефовете и редакторите да са глухи? А разговор между Вежди и господин Хекимян е направо поразителен!
– Трябва да се седне на масата и да се преговаря, а не, както се казва на български, да се дръвчим – Вежди и поглежда над огромния си нос адски важно, сякаш е Чърчил, който прекроява света. Носовете на В. и туристическата Ни имат свой собствен живот. Имам чувството, че като се приберат от работа, тези двамата си ги откачат, обърсват ги старателно от фините прахови частици на фънда и ги оставят на специален рафт в банята. В калъфчета… Не че имам нещо против големите носове, то и аз не съм много убава, ама да си ги врат по-малко там дето не им е работа, ако обичат…
Това бе едно лирично отклонение от главното, а именно и заедно:
– Левски е тип Че Гевара, а Борисов – велик дипломат, невиждан досега в глобален план… – пак Вежди.
Хекимян успява да вмъкне някаква глупост… Вежди отговаря на удара и набира лекинко преднина… Хекимян изостава, но тогава се намесва Караянчева и той пак води. Засада, драги зрители, Господ е българин, Вежди поема нещата в свои ръце… и гооооооооооол – президентът е кофти човек, а вие, дето освирквате още по-кофти хора!
– Няма необходимост от паника! – Хемикян вече няма настигане. Вежди се разплака и си тръгна.
Обаче аз, понеже съм опак човек, ще взема да си взема една паника. Ей така, за разкош. Не че ми е необходима.