У дома

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Вратите плавно, някак насила се затвориха след него. Топлото остана вътре, зад изпотенитe стъкла. Виелицата го посрещна с бръснещ вихър, захвърли цели шепи сняг в очите му. Шофьорът на автобуса няколко пъти го попита наистина ли иска да слезе тука. Все пак до първите къщи на селото има около половин километър, виелицата е ужасна, сипе. […]

Ялена

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

При баба Мара се ходеше с два зора. За лек или за акъл. Още на вратата те пресрещаше тя и троснато питаше за кое от двете. Рядко людете си тръгваха без да получат туй, за кое са дошли. За цяр се ходеше по всяко време. Ама за акъл – все по тайна доба, да са […]

Помните ли…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Помните ли вие, деца, не толкова малки, дори не и млади, а вече достолепни… Помните ли началото на зимата, на село и в малкия град. Когато ниските, сиви облаци са притиснали небето, слезли почти на земята, полегнали ребром в нивята. Ронят дребни сълзици по цели седмици. Възрастните са се прибрали по къщята. Ние, децата, след […]

Домът на дядо Юсуф

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Дядо Юсуф бе старец на преклонна възраст, прегърбен от тежестта на годините, които бяха се навъртели цели седемдесет и кусур – де на шега, де наистина. Но не се оплакваше, не се спираше, а тъкмо обратното – работеше, колкото можеше и както го бяха научили още от малък, знаеше, че трябва. – Душата ми е […]

Седем минути…

Публикувано 1 CommentПубликувано в Корона терапия

Седем минути са се свили на топка в гърлото ми и ще напиша за тях – нужно ми е да преглътна. Събота вечер е, аз съм крива, телефонът звъни и изписва: Баща ми. Не вдигам, не ми се говори с него. Всеки път е едно и също – Как си. Добре съм. Пази се. И […]

Шивачът на време

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Както обикновено и днес окъсняваме на село. Все времето не ни е по мярка. И все ни е малко, все ни е окъсяло. Как ли я даваме тази мярка, как ли ни я взимат, но все някое парче време ни идва късо. Имаме да свършим толкова планирани неща, а ето че от часове мракът се […]

Прозорче..

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Много ми е хубаво вечер, когато навън дъждът се е превърнал в ситна мъгла и само един-два прозореца светят като самотни фарове от далечни острови, да допра нос до замъгленото стъкло, да духна и да си направя кръгло „прозорче“. Някъде пролайва куче. Уличните лампи мъждеят. И вече никакъв звук. Няма дори и коли. Не се […]