Ше си праЙм кот си искам

ЛЕЛЯ ЦОНКА + ЧИЧО ЧОБАН = ВНЛ

Това е една история за пощаджийката леля Цонка от Долно Чепръчене и нейният повехнал любовник чичо Чобан Селтаков от съседното село Чепръч Долнево.

Леля Цонка се омъжила веднага след като завършила седми клас в местното училище. Баща ѝ, чичо Станьо я накарал зорлем на сватба, щото по него време била вече 30 годишна, но така е, когато си повтарял всеки клас минимум по два пъти. Мъжът на Цонка обаче я напуснал след едва една година брак, с обяснението, че не може да понесе как тя рязко, за няма и месец, от седмокласничка се трансформирала в леля за чудо и приказ.
Цонето от мъка минала на всекидневна диета от качамак с грис-халва с какаови пръчици готвени заедно и се хванала да бачка в селската поща заради големите отпуски, които оползотворявала с дълги СПА почивки в близкото Чепръч Долнево. На 28-та година от трудовия си стаж най-после пристанала на бай Чобан, който още щом я зърнал за първи път по фустан, шарена забрадка и пощаджийска чанта за вестници се влюбил отчаяно и неизменно, години наред я изкушавал с предложението да я качи на писаната си каручка и цял живот, всеки ден да я води с нея в различно село от тяхната община. Селата били общо четири, но леля Цонка така и не била стъпвала в две от тях, та лека-полека се навила да се влюби и тя в него. И взели се те, врекли се във вечна любов и когато достигнали зенита на връзката си се снимали заедно пред горичката в село Сусурлево с намерението да пратят снимката за отпечатване в общинското онлайн списание „Дропли и техните гаджета, които приличат на сгоден нинагиц, а че брат му“, откъдето и даунлоднах въпросното фото.

Няколко седмици по-късно…

След като снимката им в списанието събрала едва два лайка, едно намръщено личице и коментар завършващ с „… тез криви ниви даева!“, двойката решила да се подложи на пълна промяна в клиниката на доктор Енчев, но той така мощно се изхилил щом ги видял един до друг, че те обидени си тръгнали и се записали за кастинг за централни роли за най-новия български сериал „Змей ма люби, милай мамо“, одобрили ги и заминали на снимки в град Равалпинди в Пакистан, където въоръжени бунтовници ги пленили в една тъмна нощ, но когато ги видели на светло хвърлили пушките и избягали с ужасени писъци „Вай, Аллах!“ чак в Пешавар, където се отказали от исляма и приеки будизма.
Междувременно, нашите освободени от плен по милостта на съдбата герои, чакаки кротко екипът на продукцията да ги открие, за да продължат снимките, но след като три години никой не ги и доближил дори, а не е като наоколо да не минавали хора, все пак Пакистан има 222 милионно население, разбрали, че наистина представляват страшна гледка, затова леля Цонка навлякла един носен от източния вятър хиджаб, чичо Чобан се забрадил с носена от северозападния вятър куфия, извадили си временни пакистански документи за пребиваване и започнали работа в провинция Пенджаб – тя като началник поща предвид натрупания опит в бранша, той като цел за руските ядрени ракети в случай на война. Един вид – заживели щастливо…поне до първото предупреждение за въздушно нападение.

***

Минали няколко години, но руснаците не нападали и не нападали Пакистан. Леля Цонка започнала да губи младежкото си очарование на сто годишна бабичка след липосукция и чувствата на чичо Чобан към нея лека-полека изстинали. Тя все така обработвала пощенски записи от и към Ал-Кайда, абонирала консервативното население за вестник „Брада до пъпа и най-новите техники за клане на друговерци“, а по-разкрепостените за седмичния бюлетин „Открити глезени при жените и с какво да ги мажем за секси стайлинг“, докато чичо Чобан чинно заставал всяка сутрин в 8 часа в средата на един пустинен участък и до 5 следобед го играел цел за ракетите на врага, но когато вечер се прибирали в колибата си и си лягали един до друг на семейния персийски килим, вече не правели джиджи-биджи.

Чичо Чобан първо си хванал млада и далеч по-красива от леля Цонка любовница (прилагам нейна снимка)

но най-вече заради липсата ѝ на кучешки зъби, респективно – по-добро сцепление и никаква опасност от болезнено захапване при направата на свирка, или както е на пакистански – дудук. Еднообразието в любовната игра обаче си казало думата и с времето Чобан изстинал и към нея и се обърнал към алкохола. Освен това и го съкратили точно преди да въведат мярката „60/40“.
По принцип Чобан доста труд хвърлил да се обърне към алкохола, щото в Пакистан, бидейки мюсюлманска държава, употребата му била забранена официално, но чичо ви се научил да си вари апокрифно ракия от магарешки вътрешности и шафран, а когато годината била слаба откъм реколта на магарета си дестилирал вътрешности от Исламабадски гущер. Ракията от исламабадски гущер на вкус удряла доста на влечуго, но все пак била пивка и влизала много леко.

Леля Цонка пък, затънала в пощенска рутина, на всичкото отгоре прелъстена и изоставена, търпяла, търпяла, ама един ден скъсала синджира, синджира още хиджаба, напуснала работата си с предизвестие и кандидатствала за еротична танцьорка в пешаварския бар-ресторант „Овча лой върху канапе от пилаф“, където специалитета на заведението бил именно „Овча лой върху канапе от пилаф“, но по провансалски. Либерално настроения собственик на заведението заради това, че имал забавено развитие след като на млади години го ритнала камила в главата и оттам нататък започнал да се възбужда от жени с визия и поведение на мечка работила при циганин с гъдулка, я назначил на безсрочен договор впечатлен от формите ѝ.

Годините си вървели, двамата бивши един на друг все така живеели под един покрив, защото зар-зор успели да запазят приятелските си отношения в някаква степен, физиката на леля Цонка вехнела все повече и повече (ако това изобщо е възможно предвид естественото състояние на същата), чичо Чобан мандръсал де що има чаршафосана вагина околовръст, до деня, в който светът им рухнал. По едно и също време се случили две събития.

Първото:

По време на еротичен танц…добре де – само танц, леля Цонка, в опит да осъществи троен тулуп, така си прискрипала лявата цица в сгъвката на дясното коляно, че изревала като карпатски вълк, който рев един от посетителите, кротко къркащ си сок от нар странстващ бедуин на повикване с втора специалност „Ловец на дивеч“ интерпретирал погрешно и в объркването си извадил изпод кандурата си ятаган, като с вик „Глиган акбаааар“ се понесъл като пясъчна буря към леля Цонка с намерението да я посече отведнъж. Добре, че влюбеният в Цонка собственик на бара, който тъкмо сервирал на съседната маса пържен пясък с нахут, видял опасността и хвърлил в очите на нападателя шепа от основната съставка на ястието. В суматохата леля Цонка се измъкнала невредима, но бягайки от произшествието осъзнала, че вече не става за тази работа и е време да се върне в родното Долно Чепръчене, затова драснала съм квартирата, за да си събере багажа и да офейква час по-скоро.

Събитие номер две:

В същия час, когато леля Цонка търчала с прискрипана цица, за да стяга куфарите, чичо Чобан тъкмо бил забил една особено секси омотана в чаршаф пакистанска мадама. Мадама, но на теория… Защото когато Чобан тръгнал да разкрива пустинното ѝ цвете и с балканска невъздържаност разкъсал чаршафа, под него му се облещил един брадат талибан с още по-брадат и готов за употреба член. Чобан така се фрустрирал от двойно брадатата гледка, че изкрещял истерично „Пенис гиделииииим“ и подобно на леля Цонка търтил да бяга към общата им квартира, за да си стегне бохчите и да си обира крушите към Чепръч Долнево.

Стигайки на местоназначението заварил леля Цонка вече готова за път, погледнал я носталгично, тя него също и изведнъж старата любов между двамата нахлула с трясък в живота им отново. Погушкали се малко, погъделичкали се – той в гънките на корема ѝ, тя в неговите на гушата – и след като се подмокрили един друг си резервирали впряг камили с крайна спирка, България, община Чепръченска. На другата сутрин се качили на камилския дилижанс и потеглили на път. По време на пътуването мечтаели как тя ще възроди пощата в Чепръч Долнево, а той ще стане кмет на селото. Улисани в глупостта си, двамата така и не забелязаха съвсем тихо жужащият на височина 30 метра над тях дрон, който ги следваше. На левият му борд имаше лепенка, на която пишеше „Ако намерите някъде този дрон с изтощена батерия, върнете го на собственика му – Румен Радев!“

Следва продължение…евентуално.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *