Зимна привечер…някога

Публикувано 1 CommentПубликувано в Яяя......

Някога много обичах, зимата, когато мракът започваше да се спуска и обличаше със синкава пелерина притихналата махала и село, да кажа на нашите – „Аз отивам до баба и дядо да ги видя какво правят.“ Часът е още пет, пет и нещо, но навън освен следите от шейните по снега, които ние децата сме оставили […]

За децата, феите, вярата и вълшебството

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Приятелка ми подари чудно красива история. За децата, феите, вярата и вълшебството. Някак си през целия ден приказката от нейното детството ме гъделичкаше и аз събрах думите ѝ късче по късче… *** „Когато бях малко момиченце, моят любим братовчед измисли игра на феи. Той правеше така – измисляш ни игри. И ние двете със сестра […]

Комините все още пушат…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Сутрините тук започват с пълна инспекция на коя къща комините вече пушат.. „Дааааа, баба ти Дана е станала рано както винаги. Ей, понякога я изпреварвам, но обикновено ме води. Мокрички ги е сложила -доста припушва коминчето. Ама той сега чичо ти Васко ще сложи от сухите и нивото на фините прахови частици ще падне до […]

Автентичният коледен дух

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

С облекчение се измъквам от града. С едно едва сдържано „Оффф“ правя обратния завой преди да се кача на магистралата и вече усетил правата, която ще ме отведе далеч от тая непоносима градска гмеж, кракът ми настъпва газта, за да се омета колкото се може по-бързо. Самата магистрала е като Лас Вегас гледан отвисоко – […]

Къщата

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

През 2006 година доктор Дичев се оттегли в доброволно отшелничество в родното си село. Беше на 48 години, с добро име в Окръжната болница, кариерата му беше стабилна, семейството също, но полека-лека животът започна да се променя и семейството му също. Големият син стана студент и замина за Англия. Малкият и дъщерята – близнаци, навлязоха […]

Коледа

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Коледарите бяха повечето циганчета – сополиви, премръзнали, пееха нестройно коледни песни и хлопаха по вратите. С тях, подпийнал и зачервен, крачеше през снега ръководителят на групата. „Главен художествен ръководител“, както обичаше да казва. Снегът беше дебел и блестеше с хиляди слюдени люспи на зиморничавата светлина от уличните лампи. Миришеше на пушек от кривите комини. Край […]

На село…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

Подсетих се за лятното ни посещение в село. Чудно село е било. Голямо, богато, с огромни дворове, ама огромни – нашият е близо 4 дка. Гледали са си всичко хората. Били са около 2000. По соца. Въпреки диктатурата на пролетариата. Почти във всяка къща са отглеждали буби. Имали са кравичка, няколко овце, кокошки, прасе разбира […]

Мостчето

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Виктория Тинтерова

или …солени дни и нощи, ще бъдеш само по гащи… /част от припева на песен на Поли Генова/ В един горещ летен ден в Н-ското село станал пожар. Колата на пожарната команда за по-напряко минала през едно малко мостче над малката полупресъхнала река, която деляла два квартала на селото, че пари за бензини и дизели твърде нямало. Мостчето било […]

Денят нахлува!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

Защото денят тук не просто започва. Той нахлува! Със слънцето. Толкова по-ярко и толкова по-жълто отколкото в града. Тук няма какво да го забули, да му наметне плащ от изгорели и догарящи във въздуха автомобилни газове и индустриални миазми. То се пръска свободно във всички посоки. Успява да сгрее още с появата си всяко стръкче […]

…ена фелия с лютеница…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Яяя......

И ся, ако не си намажа ена фелия с лютеница!!!! И ако не си спомня за село Хайредин и как моята скъпа прабаба, която по онуй време, кат видеше джендар в чиливизора, викаше „ше го фъргам тоа тчиливизор и да са свършва! Виж го, мискинина мръсен, каде са пипа! Ръцети да му исахнат“ А, оно […]